  |
Нашето тяло постоянно е в контакт с кислорода във въздуха, въпреки това обаче не се окислява: то не пламва. Защо? Причината за този привиден парадокс е, че под нормални условия на температурата и налягането молекулярната форма на кислорода (O2) има значителна степен на инертност или „алкалност”, т.е. неспособност за влизане в химични реакции с други вещества. Но това поражда други въпроси: Ако кислородната молекула е толкова „алкална”, че да ни предпази от изгаряне, то как същата тази молекула влиза в химични реакции в нашето тяло? Отговорът на този въпрос, който озадачава химиците още от средата на 19-и век, не бе известен до втората половина на 20-и век, когато биохимичните изследователи откриха съществуването на ензим в човешкото тяло, чиято единствена функция е да принуди кислородът (O2) в атмосферата да влезне в химически реакции. В резултат на редица изключително сложни стъпки тези ензими използват атомите на желязото и медта в нашето тяло като катализатор. Катализаторът е вещество, което поставя началото на химична реакция и й позволява да продължава под различни условия (като например ниска температура и др.). С други думи, тук има една много интересна ситуация: Кислородът е това, което поддържа окисляването и горенето, и по правило човек би трябвало да очаква ние също да се подпалим. За да се предотврати това на молекулярната форма на кислорода (O2), кой съществува в атмосферата, е дадена алкалност. А именно, да не може да встъпва лесно в реакции. От друга страна обаче, за да се сдобива с енергия нашето тяло е зависимо от окислителното свойство на кислорода и поради тази причина нашите клетки са снабдени с една изключително сложна ензимна система, която прави този алкален газ изключително реактивен. |
Дизайнът в огъня
Основната реакция, която отделя енергията необходима за оцеляването на кислородно дишащите организми, е окисляването на въглеводорода. Но този прост факт поражда един обезпокоителен въпрос: Ако нашето тяло в основата си е изградено от въглеводороди, то защо те също не се окисляват? Или казано по друг начин, защо ние не се възпламеняваме като клечка кибрит? 
Докато сме още на въпроса трябва също така да отбележим, че тази ензимна система е чудесен пример за дизайн, който еволюционната теория, която твърди, че живота се е развил в резултат на случайни събития, никога не би могла да обясни. Съществува още една предпазна мярка, която е взета, за да предпази нашето тяло от изгаряне: това е така наречената от британския химик Невил Сиджуик „характерна алкалност на въглерода”. Това означава, че и въглеродът при нормални температури и налягане не влиза много лесно в реакции с кислорода. Изразено с езика на химията всичко това може да изглежда доста мистериозно, но в действителност това, за което се говори тук е нещо, което вече е известно на всеки, на който му се е налагало да пали камина пълна с дърва или печка на въглища през зимата. За да можем да запалим огънят ще трябва доста да се потрудим и да увеличим температурата на дървата или въглищата. Но веднъж след като горивото започне да гори въглеродът в него встъпва в реакция с кислорода доста бързо и се освобождава голямо количество енергия. Ето защо е толкова трудно да запалим огън без друг източник на топлина. Но след като горенето започне се произвежда голяма топлина, а това от своя страна може да предизвика други съдържащи въглерод предмети наоколо също да се подпалят и по този начин огънят да се разнесе. Когато погледнем към този въпрос по-внимателно, ние можем да видим, че самият огън е един от най-интересните примери за дизайн. Химичните свойства на кислорода и въглерода така са организирани, че тези два елемента встъпват в реакция един с друг (запалват се) само ако вече съществува голямо количество топлина. Това е нещо прекрасно, защото ако не беше така животът на тази планета щеше да бъде невъзможен. Ако кислородът и въглерода бяха дори малко по-склонни да реагират помежду си, то самозапалването на хората, растенията и животните щеше да стане често срещано събитие в момента, в който времето стане малко по-топло. Така например някой, който си върви сред пустинята може изведнъж да пламне по обедно време, когато топлината е най-интензивна, растенията и животните щяха да са изложени на същия риск. Дори и животът в един такъв свят да беше възможен, то със сигурност нямаше да бъде много забавен. От друга страна, ако въглеродът и кислородът бяха малко по-алкални (т.е. малко по-слабо реактивни) отколкото са, то щеше да е много по-трудно да се запали огън на този свят, всъщност дори щеше да е невъзможно. И без огън ние не само, че нямаше да можем да стоим на топло, но най-вероятно на нашата планета нямаше никога да бъде постигнат технологичен прогрес, защото този прогрес зависи от способността за обработване на материалите като желязо, а без топлината осигурена от огъня пречистването и работата с метал е невъзможна. Всичко това показва, че химичните свойства на въглерода и кислорода са систематизирани така, че да са най-подходящи за човешките нужди. Във връзка с това Майкъл Дентън казва следното:
С други думи, както въглеродът, така и кислородът са сътворени с качества, които най-добре съответстват на човешкия живот. Свойствата на тези два елемента ни позволяват да запалим огън и да използваме огъня по възможно най-подходящия начин. Нещо повече, света е пълен с източници на въглерод (каквито са дънерите на дърветата), които са подходящи за горене. Всичко това е показател, че огънят и материалите за подпалването и поддържането му са сътворени специално така, че да са подходящи за живота на хората. В Корана Бог се обръща към хората със следните думи:
|
