Азотния цикъл на земната повърхност

Човешките същества се нуждаят както от кислород и въглероден двуокис, за да се запазят живи, така и от азот (N2), за да се развият. Азотът се съдържа в живото тяло и най-вече в структурата на нуклеиновите киселини, протеините и витамините, където количеството му е 15%. Т.е. той представлява едно от основните вещества за живота. Приблизително 78% от атмосферата също се състои от азотен газ. Въпреки това обаче живите същества, които се нуждаят от този азот във въздуха, не могат да го приемат направо в този му вид. Този газ трябва по някакъв начин да бъде приведен във вид, така че да може да бъде използван от организмите, но същевременно, за да не бъде изконсумиран целият трябва отново под формата на цикъл да се върне в атмосферата. Тази задача се изпълнява от микроскопичните бактерии.

Азотът в атмосферата се спуска на земната повърхност по различни начини. Единият от тях е спускането на азота под формата на азотна киселина посредством дъждовете. Азотната киселина се превръща в нитрати от бактериите в почвата, а растенията от своя страна пък могат да поемат това хранително вещество единствено от почвата. Друг цикличен метод е директното поемане на азота от въздуха в почвата. Някои, намиращи се в почвата бактерии, заедно с тези, живеещи в корените на бобовите растения като грах и боб, изтеглят в почвата азота от въздуха.

И именно тук ние се изправяме пред един възвишен замисъл. Най-важният за развитието на всички организми минерал е азота. Нуклеиновата киселина и голяма част от останалите клетъчни органели са зависими от това вещество. Между растенията, които се нуждаят от азот, за да могат да пораснат, и бактериите, които задоволяват тази тяхна нужда, се ражда едно от най-полезните съдружия на света. За да могат растенията да придърпат бактериите, те отделят специални хранителни вещества от корените и правят така, че да се доближат до тях. След това бактериите навлизат през специални отвори образували се в растителните корени, настаняват се там и размножавайки се в големи количества формират коренните израстъци. На тази симбиоза дължим голяма част от зеленчуците, растенията, зърнените храни, които ядем днес, и азотния цикъл необходим за поддържане на екологичното равновесие.

Бактериите, които еволюционистите определят като прости, докато осъществяват азотния цикъл, работят като химична лаборатория в процеса фотосинтеза и още от деня на своето сътворение непрестанно осъществяват сложни химични реакции, които не говорят особено много на тези, които не са запознати с химията. Дори разгадаването на обобщената по-долу с химична формула реакция за стабилизиране на азота бе голямо постижение за учените.

N₂ + 8H+ 8e- + 16 ATP = 2NH₃ + H₂ + 16ADP + 16 Pi

За да може тази реакция да се осъществи е задължително наличието на втора помощна реакция като фотосинтеза, дишане или ферментация. Тези формули, които объркват повечето хора, са обикновени, ежедневни дейности за бактериите. Разбира се, за да могат да осъществяват тези химични процеси бактериите не са преминали през специално химично обучение.

Всяка една появила се на този свят нова бактерия започва своето задължение оборудвана с материалите и знанията, които само една специално проектирана химична лаборатория и специално обучен химик биха притежавали. Освен това тези процеси не се изчерпват само с корените. В това отношение също съществува голямо разнообразие и различни алтернативи. Въпреки че голяма част от тях са на много различни места и с много различни структури, те изпълняват по съвършен начин същата реакция със същото знание и програма.

Нитрогеназният ензимен комплекс, който бактериите използват по време на тази реакция, е изключително чувствителен към кислорода. Когато бъде изложен на кислород действието му спира и поради тази причина протеините влизат в реакция с железни съединения. За бактериите като Сyanobacterium, които произвеждат кислород извършвайки фотосинтеза, и Азотобактериите (Azotobacter), които живеят свободно в почвата, тази ситуация съдържа един голям проблем. Но за справяне с този проблем бактериите са оборудвани с разнообразни механизми. Например видовете Азотобактерии (Azotobacter) притежават най-високият дихателен коефициент известен сред всички организми и задържайки много малко количество кислород в клетките си взимат ензима под закрила. Освен това Азотобактериите произвеждат много голямо количество външно клетъчно химично съединение. В летливата течност, която тези съединения формират, бактериите съхраняващи вода ограничават разпространяването на количеството кислород в клетката. Грудковите бактерии (Rhizobium), които фиксират азота от почвения въздух, пък притежават молекули, които изразходват кислород в коренните израстъци. Нито бактериите, които живеят самостоятелно, нито пък растенията, които живеят без бактерии, могат да произведат това вещество.

Тези примери ни дават ясно послание. За да могат хората и останалите живи организми да се хранят азотът трябва да бъде превърнат в определена форма. Това превръщане трябва да бъде толкова широко разпространено, че да обхване целия свят, и да има толкова голямо разнообразие, че да предпази системата от всякакъв риск. Освен това за това разнообразие същата система трябва да бъде подкрепена с различни проекти. Когато тези изисквания бъдат съпоставени със системата, която виждаме в природата, се появява една структура, която не се е образувала случайно, не е недовършена или недействаща, както твърди еволюционната теория, а напротив ние виждаме една деликатно устроена до най-малката й подробност система. Тази система е сътворена с определена цел от Бог – Творецът, Притежателят на необятната сила и мощ.