Микроорганизми, които могат да се
самонагаждат според условията

Това, че бактериите притежават качеството да извършват големи саможертви с цел продължаване на поколението си, че жертват живота си, когато е необходимо и развиват комплексни системи, за да оцелеят въпреки всички трудни условия, са доказателства за това, че са били сътворени.

Бактериите са много различни по форма и придобиват външен вид според средата, в която живеят. По-голямата част от тях притежават устойчиви форми наречени „спори”и когато придобият тази форма те могат да издържат на изключителна топлина, студ и суша. Ето от тук произлиза и трудността за унищожаването на някои бактерии. Добре, но какво означава превръщането в спора?

Бактериите, които според вида си могат да живеят в различни условия, започват да се делят с разваляне на условията. В нормални условия в резултат на това делене се появяват две дъщерни клетки, които са носителки на напълно еднакви наследствени особености на главната клетка. Но, когато условията се развалят или храната намалее, първото нещо, от което трябва да се откажат, е тази „идентичност”. С други думи, бактерията, забелязвайки, че условията стават по-трудни взема решение и предприема предпазна мярка за спасяване на рода си. Деленето отново се осъществява, но този път се появяват две клетки, които не са еднакви помежду си. Причината за неравенството между тези клетки е, че само една от тях ще остане жива. По-голямата е главната клетка, която точно като покровител поема в себе си малкото си „братче”. В продължение на 10 часа, използвайки цялата си енергия, го храни и спомага за образуването на специална протеинова обвивка, която да осигури защита на клетката. По този начин бактерията, която се развива в едната от двете части, е  устойчива и образува индивиди, които да могат сами да се защитават. Другата пък давайки защитните си качества на братчето си умира и се превръща в защитна обвивка. Ето тази формирала се устойчива структура се нарича „спора”. Поради тази причина бактериите освен чрез нормалното си деление също така и посредством образуването на спори се разпространяват лесно по всички части на света.

Саможертвата  на едноклетъчните

 

Тук се изправихме пред един пример на „саможертва”, която едноклетъчните извършват за продължаване на рода си. Бактерията, която „усеща”, че условията не са подходящи за живот, от една страна си мисли, че незабавно трябва да се раздели на две, а от друга пък извършва една голяма саможертва. Главната клетка, която образува спората, без дори да се поколебае за момент все едно, че „мисли” за продължителността на рода си или пък предварително е „знаела”, че този метод ще спаси рода й, приема да стане протеинова обвивка.

Добре, но как бактериите взимат това решение? Според какво се избира бактерията, която трябва да извърши саможертва и да умре, за да спаси братчето си, а от там и рода си? Как тази бактерия узнава, че условията са се влошили и че в резултат на това трябва да подкрепи братчето си? С кое разделение на труда, чрез коя верига от заповеди и най-вече с кое съзнание прави това? Това, че едно същество, което е невидимо с просто око, притежава условия, за да извърши саможертва, и действа взимайки едно наистина изумително решение, несъмнено е достатъчно доказателство, за да узнаем, че е било „сътворено”. То само изпълнява това, което Бог му е вдъхнал.

Бактерии, които могат да живеят милиони години


В тухлите във външната част на храма Луксор в Египет, който е построен преди 3400 години, и в солните блокове отпреди 720 милиона години са забелязани живи превърнали се в спори бактерии.

След осъществяването на този съзнателен процес на превръщане в спори бактериите могат спокойно да навлизат в различни среди и да се разпространяват в обширни пространства. Всъщност дори и в радиоактивните ураниеви рудници могат да бъдат открити живи бактерии. Така както в тухлите на външната част на храма Луксор в Египет, който е построен преди 3400 години, така и в солни блокове отпреди 200 милиона и 320 милиона, а дори и 720 милиона години са открити живи бактерии. Нещо повече, живи бактерии са открити дори на 20.000 метрова височина. Най-изненадващият пример обаче са бактерийните спори открити в един запазил се до днес 25 милиона годишен фосил на пчела уловена в смолата на бор. Тези спори извадени в една лаборатория под стерилни условия започнали да се развъждат под контрол и по този начин след един доста дълъг период от време отново започнали да се развиват и размножават. Въпросният процес на образуване на спори е защитен метод използван от почти всички микроорганизми.

Една част от тези организми, когато условията станат неподходящи предпочитат, използвайки метода за образуване на спори, да се издигнат във въздуха по пътя на изпарението и да останат в защита между облаците. Атмосферата съдържа доста голям брой малки живи спори, които искат да се разпространяват или съхраняват. Тези организми, които остават на небето по време на сухото и студено време, през времето, през което живеят между облаците, са все едно в сън. Те се спускат на земята посредством предизвиканият от облаците дъжд. При завръщането си на земята вече са достигнали до различни от предишните области и могат да създадат нови колонии. Всъщност облаците са изпълнени поколения наред с различни живи миниатюрни микроорганизми, които там живеят, там се хранят, дишат и се приспособяват към  различни условия, за да се запазят живи. Бактериите са най-предпазливите от всички тях. Докато се издигат във въздуха като се изпаряват от земята, кристализирайки се, те взимат със себе си метан, фосфат, въглерод, сулфатен двуокис и останалите сложни хранителни запаси. (Харун Яхя, „Чудото на микросвета”)

Как така един микроорганизъм може внезапно да се адаптира към среда, която има напълно различни условия и равновесия към горните атмосферни слоеве? От къде знае, че трябва да се защитава тук и защо предпочита трудния и сложен метод като този на издигане между облаците? Но по-интересното е как той успява да направи това? От къде е придобил умението да се кристализира и да контролира движението на въздуха, и  от къде знае, че облаците имат качеството да го защитят и че един ден ще може да се завърне напълно невредим на земята посредством дъжда?

Как това едноклетъчно същество би могло да си помисли, че трябва да си вземе храната заедно със себе си и по какъв начин прави това? Как „всички микроорганизми” успяват да направят това, въпреки че имат много различни едни от други структура и качества? Според вас може ли един едноклетъчен микроорганизъм да помисли, да изпробва и научи всичко това, както и да го разкаже на всички представители на вида си? Разбира се, нито едно от тези неща не е възможно. При това положение всички тези детайли още веднъж показват великолепното Божие изкуство на сътворението. Така както Бог е сътворил бактерията, която извършва всички тези процеси, така е и Творецът на водната пара, която я кристализира, на въздухът, който я издига, на облакът и атмосферата, които й осигуряват подслон, на дъждът, която я сваля на земята, както и на земната повърхност, която й позволява да се размножава и разпространява. Ето поради тази причина всички детайли, срещу които сме изправени, са сътворени в съвършена хармония един с друг и в това равновесие не е настъпила никаква поквара в продължение на милиони години. Бог е повелил следното в Корана:

„В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци ­ наистина има знамения за хора проумяващи.”(Коран, 2:164)

 

назад