Смайващите умения на вирусите

Благодарение на превъзходните си умения вирусите за много кратко време променят собствените си генетични качества като в резултат на това могат да се появят в множество различни форми и поради съответните внезапни промени се затруднява взимането на предпазни мерки срещу тези болести.

Вирусът е същество, което влизайки в клетката може да направи така, че тя да действа в негова полза. Преди да влезне в една от клетките вирусът разбира посредством крайниците си дали тази клетка е подходяща за него или не. Ако клетката е подходяща, то той изпразва собственото си ДНК или с други думи казано „себе си” в клетката. Клетката обикновено не намира за необичайно това ново, навлязло в нея ДНК. Поради тази причина не може да разбере, че това е чуждо вещество. Тъй като не може да разпознае това чуждо вещество, то тя не може да започне и борба срещу него. Клетката пренася ДНК на вируса там, където трябва да се намира ДНК на клетката, т.е направо в ядрото. Тук вирусът се смесва с ДНК на клетката. След тази фаза клетката започва да размножава ДНК на вируса като си мисли, че е протеин.

Забелязването на тази скрита в клетката молекула ДНК е наистина трудно. Това е все едно да търсиш информация от половин ред, разположена на произволно място в 20 томова енциклопедия. Ето поради тази причина клетката без да си почине дори и за момент ще продължи производството на този вирус.

Клетката продължава безупречно да изпълнява процесите, които трябва да бъдат извършени, но резултатът, който се получава разстройва цялата система на тялото. Ако значението на повредите е малко, то клетките, в които има вирус, прибавят ядрото на вируса към собствените си хромозоми и те започват да се делят по по-различен начин. Това представлява безконтролно размножаване на клетката и съответните клетки не след дълго се превръщат в ракови клетки. Понякога вирусът без да показва ни най-малък признак за съществуването си се настанява в човешката клетка и започва да чака кротко. Тук той не извършва никаква дейност, той се укрива в продължение на дни, месеци или дори години без да бъде забелязан. Целта на вируса тук е да издебне моментът, в който имунната система ще отслабне. В моментът, в който тялото няма да може да му се противопостави, вирусът извършва хитрия си ход и поставя начало на дейността си в клетката. (Харун Яхя, „Съзнанието в клетката”)

Поразителното тук е как така клетката, която не позволява входа на нито едно чуждо вещество освен на собственото си ДНК, бива измамена от вируса, с каква сила и средства вирусът прави това . Вирусът не само, че влиза в клетката и си намира място там, но и в същото време се размножава като използва средствата на клетката. Проявеното тук съзнателно поведение не може да бъде обяснено от учените.

С въздействието на навлезлият в нея вирус клетката наближава към своя край, но преди да се разпадне тя до последния момент ще използва цялата си енергия за това чуждо вещество в нея. И така, след като клетката се разпадне и умре, вирусът, който вече се е размножил и силно укрепнал, се разпространява из другите клетки.

Бързината на това нашествие е наистина смайваща. Някои епидемии са породени от толкова силни вируси, че те не само могат да унищожат един човек, но и голяма маса от хора само в рамките на няколко дена. Например една грипна епидемия избухнала през 1918 година в рамките на няколко часа след появата на симптомите на болестта за първи път станала причина за смъртта на повече от 20 милиона души.

Трябва да спрем и да размислим над това съзнателно действие извършено от един-единствен вирус. От къде организмът, който се състои само от една външна обвивка и ДНК и който наричаме вирус, след като е бил в покой в продължение на милиони години, е получил заповед? Как и кога е взел решение да започне действие и да навлезе в клетката? Как така се случва, че докато е безжизнен като камък, когато влезне в клетката се съживява и размножава? Кое е нещото, което запазва неговото съществуване по време на годините, през които остава безжизнен? Нещо повече, как един вирус, влизайки в една клетка, би могъл да притежава информацията, с която да може да завземе цялото тяло? Къде във въпросния организъм се съхранява тази информация? Как това същество може да използва тази информация?

Разбира се, този организъм не притежава способността и разума да осъществи една такава окупация. Бог го е сътворил специално и по съвършен начин така, че да може да извърши всички тези дейности.

„Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи.” (Коран, 10:6)

Вирусите са много разнообразни

Вирусът е организъм, който има генетична структура, но не притежава способността сам да оперира с генетичната информация, която притежава. Ето поради тази причина, когато е сам той не притежава качеството на „живо същество”. Генната структура на този организъм, който може да бъде приет в категорията на живите същества само при определени условия, проявява невероятно разнообразие. Вирусът притежава геном, т.е. ДНК структура, в който са събрани относително голямо количество букви. Една друга негова по-интересна особеност е, че геномът на всеки един вирус е уникален.

Според големината си вирусите притежават различни подредби на буквите. Например вирусът Хепатит B се състои от 3200 нуклеотида, т.е. букви. HIV вирусът (човешки имунодефицитен вирус ) пък има 10.000 нуклеотида. Броят на нуклеотидите на по-големите вируси като херпесът пък е приблизително 100.000.

Благодарение на тези скрити в уникалната му ДНК молекула букви, този организъм, чиято големина може да бъде изразена само в микрони, може да се размножава. Той научава, че трябва да влезне в друга клетка, за да може да живее. Всички особености, които вирусът притежава са сместени в тези скрити в неговото ДНК шифри. Факта, че вирусите са толкова различни е и доказателство за това, че те могат да навлизат в тялото по различен начин. Благодарение на изключителните си умения вирусите притежават и свойството в рамките на много кратко време сами да променят генетичните си особености. С други думи, болестта може да се прояви в различни форми в зависимост от изменението на тези генетични промени на качествата на вирусите и поради въпросните внезапни промени е трудно да се вземат предпазни мерки срещу тези болести. Тази ситуация е добър пример за показване на това колко безпомощни са хората пред вирусите. Това, че един толкова малък организъм действа изключително разумно, разбира се, не е случайно придобито умение. Без съмнение този, който е сътворил вирусите с определена мъдрост, е Бог, Господът на всички светове.