Ръката: едно инженерно чудо

Ръката, която е едно инженерно чудо, е орган специално сътворен от Бог за човешките същества и посредством своите съвършени свойства разкрива безупречната природа на Божието сътворение.

Нашите ръце, които ни позволяват да извършваме някои много прости действия като разбъркване на чаша чай, прелистване страниците на вестник или писане, са невероятно инженерно чудо.

Най-съществената особеност на ръката е способността й да функционира с висока ефективност при всяка отделна дейност, въпреки че притежава стандартна структура. Обзаведени с огромен брой мускули и нерви нашите ръце от китката нагоре помагат на ръцете ни от китката надолу да хващат предметите здраво или деликатно в зависимост от различните обстоятелства. Например човешката ръка, въпреки че не е свита в юмрук, може да нанесе удар срещу предмет с тежест от 45 килограма. Ръката ни обаче също така може да държи между палеца и показалеца си лист хартия, който е с дебелина една десета от милиметъра.

Очевидно тези две действия са от напълно различен характер. Докато едното изисква прецизност, другото изисква огромна сила. Ние обаче никога дори за секунда не помисляме какво трябва да направим, когато хванем лист хартия между пръстите си или когато ударим с юмрук. Нито пък мислим как да регулираме силата си при тези две действия. Ние никога не казваме: „Сега ще повдигна малко хартия. Нека използвам сила за 500 гр.”, или пък „Сега ще повдигна тази кофа с вода. Нека да използвам сила за 40 кг.”. Ние дори не си правим и труда да си помисляме за това.

Причината за това е, че човешката ръка е проектирана да извършва всички тези действия едновременно. Ръката е сътворена заедно с всичките й функции и свързаните с тях структури едновременно.

Всички пръсти на ръката са с подходящата дължина, на подходящото място и пропорционално един на друг. Например силата на юмрук образуван от ръка, която притежава нормален палец, е по-голяма от този формиран от ръка с по-къс палец. Това е така, тъй като със своята предопределена подходяща дължина палеца покрива останалите пръсти и помага за увеличаване на силата им като ги подпира.

В структурата на ръката съществуват множество малки детайли: Например освен мускулите и нервите тя притежава и по-малки структури. Ноктите на върха на пръстите в никакъв случай не са незначими аксесоари. Когато се опитваме да повдигнем игла от пода освен пръстите си ние също така използваме и ноктите си. Грапавата повърхност на върха на пръстите ни и нашите нокти ни помагат да повдигаме малки предмети. Последно, но не и по-маловажно ноктите играят голяма роля в регулирането на малкия натиск, който пръстите трябва да упражнят върху предметите, които държат.

Другата забележителна особеност на ръката е, че не се изморява.

Ръцете робот са провал

Научния и медицински свят изразходили значителни усилия за изработването на изкуствено копие на ръката. Ръцете робот произведени досега изпълняват същото действие като човешките ръце от гледна точка на силата, но е трудно да се каже същото за чувствителността при докосване, съвършената маневреност и способността за различаване на задачите.

Множество учени са съгласни с това, че нито една ръка робот не може да бъде направена така, че да притежава пълните функции на ръката. Инженерът Ханс Дж. Шнибли, който е проектирал ръката робот известна като „Ръката Карлсрухе”, казва, че колкото повече работи над ръцете робот, толкова повече се възхищава на човешката ръка. Той добавя, че те все още се нуждаят от много време, за да направят възможни дори определен брой задачи, изпълнявани от човешката ръка.

Ръката обикновено функционира съгласувано с окото. Сигналите достигащи до окото се предават към мозъка и ръката се движи съгласно с командата дадена от мозъка. Всичко това обаче се извършва в рамките на много кратко време и без да ни кара да изразходваме специални усилия за това. От друга страна обаче ръцете робот могат да се движат единствено, осланяйки се или само на зрението, или само на докосването. Различни команди са необходими за всяко едно движение, което извършват. В допълнение, ръцете роботи не могат да изпълняват разнообразни функции. Например една ръка робот, която свири на пиано, не може да държи чук или ръка робот, която държи чук, пък не може да държи яйце без да го счупи. Някои ръце роботи, произведени по-късно, могат да извършват 2-3 действия едновременно, но това е все още доста примитивно в сравнение със способностите на ръката.

В допълнение, когато вземем предвид, че двете ръце си сътрудничат помежду си в отлична хармония, то съвършенството в дизайна на ръцете става още по-ясно.