  |
Докато е жив човек диша, вижда, чува, усеща, върви, тича и изпитва удоволствие посредством притежаваното от него тяло. Костите, мускулите, вените, вътрешните органи, които съставляват човешкото тяло, притежават съвършен ред. Когато този ред бъде разгледан подробно се изправяме пред едни още по-изумителни истини. Тези части на тялото, които изглеждат различни една от друга, са съставени от напълно еднакъв материал. Този материал е клетката. Клетката е най-малката частица на един орган, например на костта. Една клетка е толкова малка, че един милион клетки ако се съберат на едно място ще заемат място едва колкото върха на игла. Същността на 60-70 килограмовата маса от месо и кости съставляваща човешкото тяло 9 месеца и 10 дена преди раждането на човека е събрана в една-единствена клетка. Тази клетка се образува в резултат на съединяването в тялото на майката на яйцеклетката от майчиното тяло и сперматозоидната клетка от бащиното тяло.
Една съвършена смес Преди сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката, те извършват едно пътуване в майчиното тяло. При това пътуване от 250 милиона сперматозоида само около хиляда успяват да достигнат до яйцеклетката. В края на това петминутно състезание голямата колкото половин гранула сол яйцеклетка приема само един от сперматозоидите. Т.е. същността на човека не е цялата спермена течност, а само малка частица от нея. Този факт е разкрит в Корана по следния начин:
|
Чудото в раждането на човека 
Както виждаме, в Корана ни се съобщава, че човекът не е сътворен от цялата сперма, а само от малка частица от нея. Това че специалното ударение в този айят съобщава факт, който може да бъде разкрит единствено от съвременната наука, е доказателство, че Коранът е Божието слово. Течността, наречена сперма и съдържаща сперматозоидите, не се състои само от сперматозоиди. Напротив, тя е съставена от смесица от различни течности. Тези течности имат различни функции, като например съдържане на захарта, необходима за осигуряване на енергия на сперматозоидите, неутрализиране на киселините на входа на матката и създаване на хлъзгава среда за лесното придвижване на сперматозоидите. Когато в Корана се споменава за спермата, се сочи към този, разкрит от съвременната наука, факт и спермата е определена като течност “с примеси”:
В други айяти също се посочва фактът, че спермата е с примеси, а човекът е сътворен от една “капка” от тази течност:
Арабската дума “сулала”, преведена като “капка”, има значението на същност или най-добрата част на нещо. Което и значение да вземем, те и двете означават “част от нещо”. При това положение ясно виждаме, че Коранът е словото на Аллах, който знае и най-малката подробност, свързана с човешкото сътворение. Полът на бебето До неотдавна хората смятаха, че полът на бебето се определя от майчините клетки или поне общо от майчините и бащини клетки. В Корана обаче по този въпрос е дадена друга информация и е съобщено, че мъжкият и женският пол се определят от “капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]”:
Истинността на тази, дадена ни в Корана, информация е научно доказана с развитието на генетичната и микробиологичната наука. Стана ясно, че полът се определя изцяло от сперматозоидните клетки, идващи от мъжа, и жената не изпълнява абсолютно никаква роля при това. Определящ фактор за пола са хромозомите. Две от 46-те хромозоми, които определят човешката структура, са определени като полови хромозоми. Тези две хромозоми са обозначени като XY при мъжете и XX при жените. Причината за това е, че хромозомите наподобяват тези две букви. Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски. Формирането на едно ново човешко същество започва с образуването на комбинация от по една от тези хромозоми, които се съдържат по двойки в мъжките и женски индивиди. При жените и двете части на делящата се по време на овулацията полова клетка съдържат хромозомата X. Делящата се полова клетка при мъжете обаче произвежда два различни сперматозоида, които съдържат хромозомите X и Y. Ако намиращата се в жената хромозома X се съедини със сперматозоида на мъжа, който съдържа хромозома X, то бебето, което ще се роди, ще е момиче. Ако обаче се съедини със сперматозоида, който съдържа хромозома Y, то в този случай детето, което ще се роди, ще бъде момче. Накратко, полът на детето, което ще се роди, зависи от това коя хромозома от мъжа ще се съедини с женската яйцеклетка. Без съмнение, до момента на възникване на науката генетика, т.е. до 20ти век, не бе известно нито едно от тези неща. Напротив, в множество култури бе разпространено вярването, че полът на детето се определя от женското тяло. Именно поради тази причина жените, които раждали момичета, били упреквани. Четиринадесет века преди откриването на човешките гени обаче Коранът разкрива информация, която отрича това суеверие и съобщава, че в основата на пола не стои жената, а спермата, която идва от мъжа. Най-сигурното място за развитието на зародиша: Майчината утроба
Зиготата обаче не прекарва периода си на развитие свободно в пространството. Благодарение на притежаваните от нея израстъци се закача за стената на утробата подобно на разположените в почвата корени. Чрез тази връзка зародишът поема от майчиното тяло необходимите за развитието му вещества. (Keith L. Moore, et al., Human Development as Described in the Qur'an and Sunnah (Makkah: Commission on Scientific Signs of the Qur'an and Sunnah, 1992), 36) Когато в Корана Бог говори за закачилата се за майчината утроба и започнала да се развива зигота, използва думата “съсирек”:
Жизненият мост между две същества: Плацента
Друга функция на плацентата е да осигурява защитата на зародиша. Защитните клетки в майчиното тяло се отправят към матката, за да атакуват нарастващия зародиш. Но, намиращите се в най-външния слой на плацентата, клетки образуват един вид филтър между майчините вени и ембрионът. Те позволяват навлизането само на хранителните вещества и не допускат имунните клетки. Ако задачата за определянето и посрещането на нуждите на развиващото се бебе бе възложена на човек, вместо на плацентата, то този зародиш щеше да умре в рамките на няколко минути, защото с нито една от технологиите, с които човек разполага, не могат да бъдат определени променящите се нужди на ембриона и осигурено тяхното задоволяване. Единственият механизъм, който е в състояние да осъществи това, е плацентата. Това, че парчето тъкан, наречено плацента, притежава една толкова висша технология за пореден път ни разкрива съвършенството в Божието сътворение. Тази връв пък осигурява връзката между майчиното тяло и бебето. Тази връв, която в продължение на девет месеца изпълнява една жизненоважна функция и която се отрязва и изхвърля след раждането, всъщност представлява едно чудо на технологията. През него минават три отделни пътя. Единият от тези пътища пренася храна и кислород до ембриона. Благодарение на това, въпреки че живее във водна среда зародишът не умира и изпълнените му с вода бели дробове не се повреждат, въпреки че храносмилателната му система все още не е изградена и не се храни, той не умира от глад. Тези две основни потребности биват доставяни на зародиша през стомаха му. Другите два пътя пък служат за отделяне на въглеродния двуокис и хранителните отпадъци от тялото на ембрионът. Нито майката нито зародишът, който нараства в утробата й, не знаят за дейността на всички тези системи. Но Бог, който съвършено е сътворил всеки един от тях, е създал и всички предпазни мерки за живота на зародиша. Покриването на костите с мускули Научният дял, който изследва развитието в корема на майката, се нарича ембриология. До неотдавна в областта на ембриологията се е вярвало, че костите и мускулите се появяват и развиват едновременно. Но извършените, благодарение на напредналата технология, по-прецизни микроскопни наблюдения разкриват пълната достоверност на съобщеното ни в Корана. Това, че в корема на майката първо се формират костите на бебето, а по-късно покриващите тези кости мускули, е съобщено в един айят така:
Тези микроскопни наблюдения показват, че развитието в майчината утроба протича точно по начина, по който е описано в Корана. Първо се вкостеняват хрущялните тъкани на зародиша. А след това мускулните клетки, които са отбрани измежду тъканта около костите, се съединяват и увиват около костите. Това явление е описано в една научна публикация, озаглавена “Развиващ се човек” (Developing Human), така:
Накратко, описаните в Корана стадии на развитие са в пълно съответствие с откритията на съвременната ембриология.
Фазите на развитие в майчината утроба В Корана е разкрито, че човек бива сътворен в майчината утроба, като преминава през трифазен процес:
Съвременната биология е разкрила, че ембриологичното развитие на бебето става с преминаването през три различни фази. Днес във всички учебници по ембриология, по които се учи във факултетите по медицина, тази тема е разглеждана като част от основните знания. Например в “Основи на човешката ембриология”(“Basic Human Embryology”) – основен справочник в областта на ембриологията, този факт е определен така: “Животът в матката има три фази: предзародиш – първите две и половина седмици, зародиш – до края на осмата седмица, и плод (фетус) – от осмата седмица до раждането”. (Williams P., Basic Human Embryology, 3rd ed., 1984, 64) Тези фази включват различните стадии на развитие на бебето. Главните особености на тези стадии на развитие са накратко, както следва: - Фаза предзародиш: - Фаза зародиш: - Фаза плод (фетус): Информацията за това развитие в майчината утроба става достъпна единствено след наблюдения извършвани с модерна апаратура. Но както много други научни факти, в айятите от Корана по един много чудотворен начин е обърнато внимание и на тази информация. Фактът, че в Корана ни е представена една толкова подробна и точна информация във време, когато хората са имали оскъдни знания по медицина, е ясно доказателство, че Коранът е словото на Аллах. Приготовленията за среща с външния свят
Детето в корема на майката се формира напълно като “плод” в края на шестия месец. После навлиза в инкубационния период. В рамките на този период всичките телесни органи и системи на бебето са се формирали и матката, осигурявайки хранителните вещества, необходими за нарастването на плода, ускорява това развитие. Тази фаза продължава до момента, в който плодът ще напусне майчината утроба, т.е. до раждането. По принцип родилният канал е много тесен и преминаването на плода през него е доста трудно. Но по време на раждането в тялото на майката настъпват редица физиологични изменения. Тези изменения подпомагат плода по-лесно да се придвижва по родилния канал. Една част от тези изменения са следните: разтягане на тазовите стави така, че да разширят родилния канал; отпускане на мускулите така, че каналът да се разшири още повече; амниотичната течност около плода се разстила из цялата тръба. (Dr. Mazhar U. Kazi, 130 Evident Miracles in the Qur'an (New York, USA: Crescent Publishing House: 1998), 96-97) В един научен източник това настъпващо преди раждането изменение е описано така: Когато завършат всички приготовления за подготвящия се да излезе на бял свят плод, амниотичната течност преди раждането също започва нова дейност. Амниотичната течност образува малки водни торбички, с които да се разтворят маточните устни, като по този начин матката достига такива размери, че бебето да може да премине оттам. В същото време тези торбички ще предотвратят и заклещването на плода в матката по време на раждането. Нещо повече, при започване на раждането торбичките се пробиват и с изтичането на съдържащата се в тях течност пътят, по който плодът ще премине, става по-хлъзгав и стерилен. По този начин раждането протича както по-лесно, така и предпазено по естествен начин от микробите. (Laurence Pernoud, J’attends un enfant (Paris : Pierre Horay : 1995), 138) Към един нов свят …
Всички хора по света са изхвърлени в майчината утроба като малка сперматозоидна клетка, тук благодарение на специално сътворените условия се е съединила с яйцеклетката и след това е започнала живота си като една-единствена клетка. Вие също сте преминали през този процес; вашата майка, баща, брат/сестра, вашите приятели, познати и всички останали хора, които не познавате, освен това не само тези, които живеят сега, а всички хора живели от първият човек до днес, са преминали през чудотворните стадий, които представихме. По време на месеците, през които хората нямат дори и най-малка представа от съществуването си, Бог е оформил техните тела от една-единствена клетка и ги е сътворил като добре оформени хора. Дълг на всеки човек по света е да размисли над тази истина… Ваше задължение също е да размислите над това как сте се появили на този свят и да бъдете признателни на Бог, Който ви е сътворил. Не забравяйте, че Господ, който е сътворил тялото ви веднъж, ще ви сътвори още веднъж след смъртта ви и ще Му дадете равносметка за делата си. Това е много лесно за Бог, който притежава безпределна сила.
|
Когато идващият от мъжа сперматозоид се съедини с яйцеклетката на жената, се образува и субстанцията на бебето, което ще се роди. Тази единична клетка, определена от биологията като “зигота”, без да губи никакво време, ще започне чрез делене да се уголемява и накрая ще придобие формата на “късче месо”, наречено зародиш. 
Плацентата служи като апарат за бъбречна диализа, за сърдечно-белодробна недостатъчност и като изкуствен черен дроб. Тя изпълнява всички тези функции едновременно. Тя представлява един изключителен дизайн, който позволява на майката и бебето да живеят. Клетките, които изграждат плацентата, разпознават хранителните молекули сред милионите, намиращи се в майчината кръв, молекули и ги доставят на плода.
Междувременно бебето заема позицията, която е най-подходяща за излизането му навън, а именно позицията, в която е пъхнало главата си в маточните устни. Добре, но как бебето знае коя е най-подходящата за раждането позиция, или още по-важното как знае, че е настъпило времето за раждане? Това, че едно същество, чието съзнание още не се е формирало напълно, проявява толкова съзнателно поведение очевидно показва, че то не действа по собствена воля, а чрез вдъхновението на своя създател – Бог. Бог разкрива това в Корана, така:
