Великолепието в човешкото сътворение

Сперматозоидите, които ще станат причина за възникването на нов човек, се произвеждат в една област ‘извън’ тялото на мъжа. Причината за това е фактът, че производството на сперматозоиди може да протече само в подходяща среда с температура 35^оС, което е два градуса под средната телесна температура. Мъжките тестиси са единствените телесни части с такава температура. За да може температурата да бъде поддържана на необходимото ниво, е активиран и един друг механизъм. Кожата, покриваща тестисите, се свива, когато е студено и се изпотява, когато е топло, за да запази температурата в тази област постоянна. На минута се произвеждат около 1000 сперматозоида и те притежават специфично устройство, което улеснява дългото им пътуване от мъжките тестиси до женската яйцеклетка. Един сперматозоид се състои от глава, шийка и опашка, с използването на която извършва наподобяващи на риба движения, за да достигне до майчината утроба.

Предната част, която носи генетичния код на бъдещото човешко същество, е покрита със специална защитна обвивка. Ползата от тази обвивка се забелязва при навлизането в майчината матка. Това място е много киселинно, за да предпазва майката от микроби и други чужди частици като сперматозоидите, но с употребата на тази защитна обвивка повечето сперматозоиди успяват да останат живи.

Не само сперматозоиди са изхвърлени към матката. Спермата е смес, която се състои от много други течности. Тези течности съдържат захар, която осигурява енергия на сперматозоидите. Спермата, която по химичната си форма е основа, неутрализира киселинната среда на входа на матката и създава една сигурна среда за сперматозоидите. Тя също прави средата хлъзгава, така че сперматозоидите могат да се придвижват по-лесно. Докато достигнат до яйцеклетката, сперматозоидите осъществяват едно трудно пътешествие в майчиното тяло. Без значение колко упорито се опитват да оцелеят, единствено хиляда сперматозоида от 200-300 милиона могат да достигнат до яйцеклетката.

В светлината на тази кратка информация нека се опитаме да открием отговорите на някои въпроси, които ни преминават през ума: Как може сперматозоидът да създаде себе си толкова подходящ за навлизане в матката на майката, за която той предварително не е знаел нищо? Как сперматозоидът може да бъде произведен в мъжкото тяло, така че да може да оцелее и да намери пътя до яйцеклетката в матката на майката, въпреки защитния механизъм на женското тяло, за който сперматозоидът предварително не е имал ни най-малка идея? Как може да се случи това?

Тъй като сперматозоидът няма способността предварително да се адаптира към непозната среда, то единственият възможен отговор на тези въпроси е, че той просто е сътворен по този начин.

Нека продължим с кратката история за раждането:

Яйцеклетката е голяма колкото почти половин кристалче сол. Мястото, където яйцеклетката и сперматозоидът се срещат, се нарича маточна туба (fallopian tube). Яйцеклетката отделя специална течност, която служи като пътеводител на сперматозоидите до нея. Когато се приближат до нея, тяхната защитна обвивка се разтопява от друга, отделена от яйцеклетката, течност. Като резултат, върху обвивката на предната част на сперматозоидите се появяват торбички с разтворен ензим. С употребата на тези ензими сперматозоидът, който трябва да оплоди клетката, прониква през яйцеклетъчната мембрана. Когато сперматозоидите заобиколят яйцеклетката, те започват да се състезават един с друг, за да влезнат в нея. В повечето случаи само един сперматозоид опложда яйцеклетката и от този момент нататък няма никаква възможност който и да било друг сперматозоид да влезне в нея. Преди оплождането електрическите потенциали на сперматозоидите и яйцеклетката са различни, именно поради тази причина те се привличат. След влизането на първия сперматозоид обаче електрическият заряд на яйцеклетката се променя, като се сдобива с изтласкващ ефект към останалите сперматозоиди.

Накрая ДНК информацията на мъжа, съдържаща се в сперматозоида, се смесва с ДНК информацията на жената. В този момент там се оформя една нова клетка (зиготата), което е новото човешко същество вътре в майчината утроба.

След обмислянето на тази информация един друг въпрос ни идва наум: Как става така, че яйцеклетката е подготвена да приветства сперматозоида, все едно, че е “знаела”, че ще се срещне с него? Как се случва това? Единственият възможен отговор на този въпрос е, че яйцеклетката е сътворена, за да бъде подходяща за сперматозоида. Това става по волята на Творец, който също така е създал сперматозоидите и който контролира както тях, така и яйцеклетката.

Необикновената същност на раждането не завършва само с това. Оплодената яйцеклетка се прикрепва към матката чрез специалната си валчеста повърхност. Малките издатини по повърхността на яйцеклетката изпъкват и навлизат дълбоко в майчината матка, подобно на корените на растенията в земята. Зиготата започва да се развива чрез отделяните от майката хормони. Яйцеклетката продължава да получава храна, осигурена й от майката.

С течение на времето клетките започват да се делят и броят им нараства по модела две-четири-осем-шестнадесет. В началото всички клетки, които са формирани от делението на предходните, имат едни и същи свойства. Тогава внезапно новоформираните клетки някак си започват да се диференцират, като показват самостоятелни характеристики, тъй като трябва да формират различните органи на плода. На науката днес все още u липсва компетенция, за да даде задоволителен отговор на въпроса защо и как точно става тази диференциация на клетките, а също така и как те оформят различните органи с такова съвършено устройство.

След като мине известно време, в наподобяващия  желе плод настъпват драстични промени. В меката структура започват да се оформят едни относително недодялани кости, всяка една от които, учудващо, се намира на точното си място. Смайващото тук е, че докато всички клетки в началото притежават напълно еднакви характеристики, минавайки през процеса на диференциация, някои от тях се превръщат в чувствителни към светлината очни клетки, други в нервни клетки, които възприемат топлина, а трети формират тези клетки, които улавят звуковите вибрации.