Съвършеният летателен апарат: Водното конче

Хората са изпробвали множество начини, за да полетят. Откакто, преди около сто години, бе изобретен първия самолет, са разработени хиляди различни модели самолети. Безброй много учени се опитвали да изработят по-добри летателни апарати, докато най-накрая не създали съвременните самолети, с техния забележителен дизайн.

Летенето е едно голямо умение, но полезността му зависи от това колко добре се контролира. Всъщност, това да можеш да се задържиш във въздуха или да се приземиш, където пожелаеш, е също толкова важно, колкото и самото летене. Поради тази причина човешките същества са разработили самолет с голяма маневреност: хеликоптерът. Хеликоптерът може да се задържа във въздуха и да излита вертикално. Особено поради военните им предимства, за разработването на различните хеликоптерни дизайни са отделяни неограничени бюджети.

Неотдавна извършено проучване обаче представя един изумителен факт. Съвременната летателна технология на хеликоптера е доста примитивна в сравнение с тази на една малка жива “машина”. Тази жива летяща машина е водното конче.

Летателната система на водното конче е едно чудо на дизайна, което в летателната си технология превъзхожда всички, изработени от човека, машини. Ето защо, дизайнът на последния модел на световно известния хеликоптер Сикорски бе създаден по модел на дизайна на водното конче. В този проект, фирмата IBM съдейства при проектирането на Сикорски, записвайки снимки на водно конче на специален компютър. След това, взимайки за пример водното конче, на този компютър биват изготвени хиляди илюстрации. Ето така, взимайки за пример летателната технология на водното конче, бе произведен и моделът Сикорски.

Накратко, тялото на едно малко насекомо притежава дизайн, превъзхождащ този, който е проектиран от човека. Летателната технология на водното конче и дизайнът на неговите криле показват факта, че това малко същество ни представя чудния дизайн в Божието майсторството. Водното конче има два чифта криле, разположени диагонално на тялото му, които му позволяват да маневрира много бързо. Водните кончета могат да развиват скорост от 50 км/ч за много кратко време, което е доста изненадващо за едно насекомо. Бързината на един олимпийски атлет в състезание по бягане на 100 метра е само 39 км/ч.

 

Съществува и още едно друго условие за добрия полет. Полетът е много опасен ако не е подпомогнат от една много добра зрителна система. Поради тази причина съвременните самолети и хеликоптери притежават една развита зрителна система. Водното конче също притежава една доста развита визуална система: то има общо 30,000 микро-очи, като всяко едно от тях е насочено към различна точка. Цялата информация от тези очи се предава към мозъка на водното конче, който я обработва като един компютър. Благодарение на тази система, водното конче притежава една прекрасна зрителна способност. А що се отнася до маневреността на водното конче, тя е много по-развита от тази на един хеликоптер.

Така например с една маневра в последната минута, то се спасява от камион, идващ от насрещната посока. Сега водното конче е изправено пред двоен капан: то трябва да избегне удара в предното стъклото на идващия автомобил и същевременно да избяга от грабливата птица, която го преследва. И то успява с една изключително разумна маневра.

Един от проблемите, с които се сблъскват пилотите, които често трябва да маневрират, е, че след маневрата е трудно да се определи положението на самолета спрямо земята. Ако след маневрата пилотът е объркан по отношение на това коя страна на самолета се намира горе и коя долу, то самолетът може да се разбие. Техниците са разработили уред за справяне с този риск - жироскопът. Този уред показва на пилота една хоризонтална линия, която означава хоризонта. Пилотът сравнява хоризонталната линия с действителния хоризонт и така, за секунда е в състояние да определи положението на самолета.

В продължение на милиони години водното конче използва механизъм подобен на този, разработен от техниците. Пред очите на водното конче е скрепена една изкуствена хоризонтална линия. Без значение под какъв ъгъл лети, то винаги държи главата си паралелно на хоризонталната линия. Когато положението на тялото на водното конче се промени по време на полет, косъмчетата между тялото и главата му биват сигнализирани. Нервните клетки в корените на тези косъмчета изпращат информация към летателните мускули на водното конче за положението на насекомото във въздуха. Благодарение на това летателните мускули автоматично коригират броя и скоростта на движенията на крилата. Ето така, дори и при най-сложните маневри водното конче никога не губи своята ориентация или контрол. Всъщност тази система представлява едно чудо на машиностроенето.

В този момент един разумен човек ще започне да мисли. Водното конче дори не знае за изключителните системи, които притежава. Кой е поставил в тялото на това насекомо тези толкова сложни летателни системи, че дори и експертите инженери ги ползват като модел? Кой е дарил това насекомо с неговите съвършени криле, задвижващите крилете мотори и неговата превъзходна зрителна система? Кой е авторът на този отличен дизайн?

Еволюционната теория на Дарвин, която се опитва да обясни живота чрез случайности, остава безмълвна в лицето на тези въпроси. Невъзможно е системата в тялото на водното конче да е възникнала чрез еволюция, т.е. чрез случайно и поетапно развитие. Причината за това е, че за да може това насекомо да оцелее всички тези системи трябва да съществуват едновременно и в завършен вид. Първото водно конче на земята също би трябвало да се е появило с прекрасните механизми, които съвременниците му притежават. Това се потвърждава и от фосилните регистри на естествознанието. Фосилните регистри показват, че водните кончета са се появили на земята изведнъж.

Тази най-ранна вкаменелост на водно конче е отпреди 320 милиона години. Във фосилните слоеве на по-ранните периоди не е открито нищо, което да наподобява на водно конче. Нещо повече, откакто водното конче се е появило фосилните сведения показват, че то не е ретърпяло никаква еволюция. Най-старите фосили на водни кончета, които са били открити, по нищо не се различават от техните представители днес. Между вкаменелостта отпреди 140 милиона години, която виждате в момента, и разположеното до него съвременно водно конче не съществува никаква разлика.

Тези факти още веднъж потвърждават невалидността на еволюционната теория и показват как водното конче и всички останали живи организми на земята са се появили. Бог, Господарят на всички светове, е сътворил всички живи същества и всичко живо е доказателство за Неговото съществуване. Не съществува друга сила освен Бог, която да е в състояние да създаде дори и муха. Този факт е разкрит в Корана от Бог със следните думи:

“О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият!” (Коран, 22:73)

 

назад