Дизайнът на птичите пера

На пръв поглед птичите пера изглежда, че имат много проста структура. Когато ги разгледаме по-отблизо обаче, ние попадаме на много комплексната структура на перата, които са леки, но много здрави и водоустойчиви.

За да летят по-лесно, птиците трябва да са колкото се може по-леки. Перата са изградени от кератинови протеини, съответстващи на тези нужди.

От двете страни на стъблото на перото са разположени вени и върху всяка вена има около 400 влакънца. Върху всяко едно от тези 400 влакънца има по две, или общо 800, по-малки влакънца. От 800 -те малки влакънца, които са натрупани върху едно малко птиче перо, върху всяко едно от тези, които са разположени в предната част на перото има, по 20 власинки. Тези власинки свързват двете пера едно с друго, точно както две парчета плат биват тропосани едно с друго. В едно-единствено перо има приблизително 300 милиона малки власинки. Общият брой власинки във всички пера е около 700 милиарда. Съществува една много съществена причина птичите пера да бъдат здраво свързани едно с друго чрез власинки и клипси. Перата трябва да бъдат здраво захванати за птицата, така че да не паднат в някой момент. С изградения от власинки и клипси модел перата са прикачени толкова здраво за птицата, че дори и силен вятър, дъжд или сняг не може да стане причина да паднат.

Нещо повече, перата по корема на птиците не са същите като перата по крилете и тялото. Телесните пера се състоят от сравнително големи пера, които функционират като кормило и спирачки, перата по крилете са проектирани така, че да увеличат площта по време на удара на птичите криле и така да увеличат силата за издигане.

Перата на птиците и люспите на влечугите

Еволюционната теория, която твърди, че птиците са еволюирали от влечугите, е неспособна да обясни големите различия между тези два различни животински класа. От гледна точка на характерни черти като скелетна структура, дихателна система и топлокръвен метаболизъм, птиците са много по-различни от влечугите.

Друга особеност, която отваря непреодолима бездна между птиците и влечугите, са птичите пера, които имат изцяло специфична форма за всички видове птици.

Телата на влечугите са покрити с люспи, докато тези на птиците с пера. Тъй като еволюционистите приемат влечугите за деди на птиците, то те са длъжни да застъпят и  твърдението, че птичите пера са еволюирали от люспите на влечугите. Да, обаче няма никаква прилика между люспите и перата.

A.H.Brush – професор по физиология и невробиология в университета в Кънектикът, въпреки че е еволюционист, приема тази действителност:

“Всяка характерна черта (в перата и люспите) е различна, като започнем от структурата и организацията на гените, та стигнем до развитието, морфогенезата и организацията на тъканите” (A. H. Brush, "On the Origin of Feathers". Journal of Evolutionary Biology, Vol. 9, 1996, p.132) 

Нещо повече, проф. Brush изследвал протеиновата структура на птичите пера и доказал, че “между гръбначните тя е уникална”.

Няма фосилни сведения, които да доказват, че птичите пера са еволюирали от люспите на влечугите. Точно обратно, както проф. Brush твърди, “във фосилните регистри перата се появяват внезапно, като ‘безспорно уникални’ характеристики, отличаващи птиците”.  Освен това при влечугите все още не е забелязана епидермална структура, която осигурява произхода на птичите пера.

През 1996 г. палеонтолозите вдигнали шум около останките на т.нар. динозавър с криле, наречен Sinosauropteryx. През 1997 г. обаче било разкрито, че тези останки нямат нищо общо с птиците и че те не са били съвременни криле. ("Plucking the Feathered Dinosaur", Science, Vol.278, 14 November 1997, p. 1229)

От друга страна, когато разгледаме птичите пера отблизо,  се сблъскваме с един много сложен дизайн, който не може да бъде обяснен посредством нито един еволюционен процес. Известният орнитолог Alan Feduccia казва, че “всяко тяхно свойство има аеродинамична функция. Те са изключително леки, имат способността да издигат, която способност нараства при по-ниска скорост, а при увеличаване на скоростта  много бързо могат да възстановят първоначалното си положение”. Тогава той продължава: “Аз наистина не мога да разбера как един орган, съвършено конструиран за летене, може да възникне от друг, който е бил нужен в началото”. (Douglas Palmer, "Learning to Fly" (Review of The Origin of and Evolution of Birds by Alan Feduccia, Yale University Press, 1996), New Scientist, Vol.153, March, 1 1997, p. 44)