Техниката за „смучене на кръв” на комарите

Комарът, който каца върху плячката си, с помощта на устничките, разположени на хоботчето му, първо си избира една точка. Иглата на насекомото, която наподобява спринцовка, се съхранява в специален калъф и по време на процеса на смучене на кръв този калъф се отделя от иглата.

Кожата не се пробива, както се смята, чрез метода на пробождането с игла. Тук започват да функционират горната челюст, която е остра като бръснач, и долната челюст, върху която са разположени наклонените назад зъби. Долната челюст, подобно на трион, се мърда напред - назад, а с помощта на горната челюст се изрязва кожата. Когато пъхнатата в отворената цепка игла достигне до вената, процесът на рязане се прекратява и комарът вече може да започне да смуче кръв.

Но както е известно, тялото на човека съдържа ензим, който при най-малкото нараняване на вените съсирва кръвта и спира кръвотечението към тази област. Това би трябвало да създаде голям проблем на комара, защото тялото веднага ще реагира, дори и на малката дупка, и ще започне да съсирва кръвта и да възстановява нараненото място. Разбира се, това би означавало насекомото въобще да не може да смуче кръв.

За комара обаче този проблем не съществува. Преди да започне да смуче кръв, в направения  в човешката вена процеп той изпуска специален, отделен от тялото му секрет. Този секрет неутрализира ензима, чрез който става съсирването, и по този начин безпроблемно комарът може да достигне до храната си. Причината мястото, където комарът ви е ухапал, да се подуе и да сърби е именно този спиращ съсирването секрет.

Този процес несъмнено е изключително необикновен и пробужда следните въпроси у нас:

1. Откъде комарът знае, че в човешкото тяло има ензим, който съсирва кръвта?
2. За да може да развие в собственото си тяло секрет срещу този ензим, комарът трябва да знае химичния състав на ензима. Как е възможно това?
3. Дори и да достигне по някакъв начин до тази информация, как става така, че след като произведе в собственото си тяло един такъв секрет, той може да създаде такова техническо оборудване, с което да прехвърля този секрет върху иглата си?

Всъщност отговорите на тези въпроси са лесни. Комарът не би могъл да постигне нито едно от тези неща. Той не притежава нито необходимия за това разум, нито знания по химия, нито пък “лабораторно” оборудване, за да произведе секрета. Съществото, за което говорим, е едно непритежаващо никакъв разум неколкомилиметрово насекомо и нищо повече!...

Този, който е сътворил комара така, че да притежава толкова невероятна, изключителна и предизвикваща възхищение система, е “владетелят на небесата и на земята и на всичко между тях” – Бог.