  |
Невъзможно е един разумен човек да каже, че сътрудничеството, което живите същества проявяват в момент на опасност е доброволно. Бог е този, Който дава на тези същества всяка една от способностите, които притежават, и Който им внушава тяхното поведение.
Когато забележат опасност множество малки птици подават алармен сигнал. Видове като кос, голям синигер и сипка могат да издават много пронизителен звук на ограничен обхват от честоти. Човешкото ухо улавя този звук само като слабо свирукане. Най-съществената особеност на този звук обаче е, че не може да бъде установена посоката на източникът му. Това е едно важно предимство за птицата, която предупреждава ятото, защото, когато птицата види врага и нададе вик, то тя рискува да събере цялото внимание върху себе си. Но тъй като посоката на звука е неизвестна, то опасността намалява. При насекомите, които живеят на колонии, също представителят, който усети опасност предупреждава останалите. Предупредителната миризма (феромон), която отделя също така се усеща и от врага. Следователно насекомото, което прави предупреждението, също така жертва и живота си. Североамериканските гризачи живеят на големи общности състоящи се от хиляди животни. Тяхната мрежа от дупки в земята е като подземно село, като всяка една дупка подслонява около 30 от тях. Всяко едно животно от групата познава всички останали членове. Някои винаги са нащрек като стоят изправени на задните си крака на върха на малки възвишения близо до входа на дупките си. Ако някой от караулите забележи хищник, той издава серия от свирукания, повторени от останалите представители, които са на наблюдение. След това прозвучава алармата. |
Необикновената солидарност при животните
Едно от най-големите предимства в живеенето в общество е засилената сигурност, която то осигурява, тъй като всеки един индивид усетил опасност може да предупреди останалите вместо тихо мълком да се измъкне. Всеки един животински вид си има своите начини на предупреждение. Например дивите зайци и някои видове елени повдигат своите опашки, за да предупредят другарите си, когато усетят опасност. Някои газели пък за същата цел извършват представление от странни подскоци.
Тук преди всичко трябва да се обърне внимание на един момент. Наистина това, че животните безкористно се предупреждават помежду си ни кара да се размислим. Но още по-важното е, че всяко едно от тези животни разбира другото. Така например, както споменахме и по-горе, когато заекът повдигне опашката си нагоре, за да подаде алармен сигнал всички зайци наоколо разбират това и взимат необходимите предпазни мерки. Ако трябва да се отдалечат от там или пък да се скрият, те правят това. Но ако зайците знаят, че трябва да избягат, когато видят този сигнал, то това означава, че те би трябвало предварително да са обсъдили и да са се разбрали помежду си по този въпрос. Как по друг начин биха могли да го приложат незабавно? За всеки разумен човек това предположение е очевидно недопустимо. При това положение ние трябва да признаем, че тези животни са сътворени от Творец и всички те действат съгласно с Неговите указания. При опасност животните се противопоставят заедно
Един рояк птици летящи заедно осигурява защита за всеки един представител. Скорците летят на рояци с големи разстояния помежду им. Когато обаче забележат ястреб, те бързо запълват празните пространства, като правят невъзможно шмугването му в ятото. Ако той направи това най-вероятно ще нарани крилете си и няма да може повече да ловува. Обикновено, когато стадо зебри бъде нападнато, лидерът на стадото остава назад, докато женските и малките бягат напред. Жребецът тича зигзагообразно, хвърля къчове със задните си крайници. Също така може понякога да се забележи и как той преобръща битката наопаки и подгонва нападателят си.
Разбира се, нито един разумен човек не би могъл да каже, че тези животни си сътрудничат по собствена воля. Заключението, което един благоразумен човек би направил, е следното: Всичко в природата е дело на всезнаещ и могъщ Творец. Бог е сътворил всички живи същества, включително хората, животните, насекомите, растенията, с една дума всичко живо, както и всичко неживо. Той притежава безпределна мощ, състрадание, милост, разум, знание и мъдрост. Това, което остава на човек е да размишлява по подобаващ начин над Божиите айяти. В един айят е повелено следното:
|
Не само, че взаимно се предупреждават за опасности, но животните, живеещи в общества, също така защитават себе си от опасности вкупом. Например малките птици се струпват около или „нападат вкупом” хищните птици като ястреби или бухали, които се осмелят да влезнат в територията им. Издавайки специален църкащ звук те също така викат и други птици да се присъединят към тях. Агресивното поведение, което тези малки птици проявяват, обикновено е достатъчно, за да прогони враговете им. 
Вместо да побегне, когато бъде нападнат, мускусният бик ще формира защитен кръг. Всички членове на стадото се придвижват бавно назад като никога не обръщат гръб на хищниците, докато всички заемат позицията си в кръга. Техните малки ще бъдат в центъра на този кръг, окривайки се под дългата козина на майка им. Мъжките бикове пазят малките в средата, като им усигоряват пълна защита. Понякога един бик напада хищниците преди отново да се върне назад и поеме позицията си в кръга. 
