Не само атмосферата предпазва Земята от вредните въздействия. Наред с атмосферата, произлизащият от магнитното поле на Земята слой, наречен “Пояс на Ван Ален”, изпълнява ролята на щит, който предпазва планетата ни от вредните лъчи. Тези отделяни постоянно от Слънцето и останалите звезди лъчи носят смъртоносни последици за човечеството. Ако не е поясът на Ван Ален, енергийните експлозии, които обикновено идват от Слънцето и се наричат слънчеви изригвания, са толкова мощни, че биха могли да унищожат целия живот на Земята.
Д-р Хю Рос описва значението на пояса на Ван Ален за живота ни така:
“Земята притежава най-голяма плътност измежду всички останали планети в Слънчевата система. Това голямо ядро от никел и желязо създава силно магнитно поле. Това магнитно поле, от своя страна, става причина за появата на радиационния пояс на Ван Ален. Този слой предпазва земната повърхност от радиационните бомбардировки. Ако този защитен слой не съществуваше, животът на Земята нямаше да бъде възможен. Единствената друга планета, която притежава магнитно поле и е изградена от скали, е Меркурий. Но силата на това магнитно поле е 100 пъти по-малка от тази на Земята. Радиационният пояс на Ван Ален е характерен само за Земята.” (www.godandscience.org/apologetics/designss.html)
Преди няколко години бе изчислено, че енергията, която се отделя от едно изригване, се равнява на 100 атомни бомби, подобни на хвърлената в Хирошима. 58 часа след изригване се забелязва бурно движение на стрелките на компасите, а температурата на земната атмосфера, извършвайки температурен скок над 250 км, достига до 2500 °C.
С една дума, върху Земята действа една съвършена система, която я обгръща от всички страни и я предпазва от външните опасности. Бог преди хиляди години ни съобщава в Корана именно за това качество на предпазен щит на обгръщащото Земята небе.
Точната звезда, точната планета и точното разстояние
Ако сравним нашата планета с останалите такива от Слънчевата система ще видим, че температурните граници необходими за живота съществуват само на Земята. Най-голямата причина за това е, че Земята е на точното разстояние от Слънцето: външните планети като Марс, Юпитер или Плутон са твърде студени, докато вътрешните планети като Венера и Меркурий са твърде топли.
Тези, които отказват да признаят, че съществува умишлено планиране в разстоянието между Земята и Слънцето, твърдят нещо като следното:
„Вселената е пълна със звезди , някои от тях са много по-големи от Слънцето, а други пък много по-малки . Всяка една от тях спокойно може да си има собствена планетарна система. Ако звездата е по-голяма от Слънцето, то идеалната за живот планета трябваше да е разположена на много по-голямо разстояние от това на Земята от Слънцето. Така например планета в орбита около един червен великан на разстояние равно на това на Плутон щеше да има температурен климат като този на Земята. Една такава планета щеше да бъде също толкова годна за живот, колкото е и Земята.”
Това твърдение обаче е недействително в един много съществен аспект, тъй като то пренебрегва факта, че звездите с различна маса излъчват различни видове енергия.
Факторите, които определят дължината на вълните на енергията, която излъчва една звезда, са нейната маса и нейната повърхностна температура, която е директно свързан с масата. Например Слънцето излъчва близки ултравиолетови, видими и близки инфрачервени лъчи, защото повърхностната й температура е около 6,000° C. Ако масата на Слънцето беше малко по-голяма, то нейната повърхностна температура щеше да бъде по-висока, но в този случай енергийните нива на слънчевата радиация също щяха да са по-високи и Слънцето щеше да излъчва много по-вредни ултравиолетови лъчи, отколкото сега.
Това ни подсказва, че всяка звезда, която отделя светлина, за да може да поддържа живота трябва да бъде с маса близка до тази на Слънцето. Но ако около звезди като тези трябва да има обикалящи планети, които да поддържат живота, то те трябва да са разположени на разстояние не много различно от това между Земята и Слънцето.
С други думи, нито една планета въртяща се около червен великан, син великан или каквато и да било друга звезда, чиято маса е значително по-различна от тази на Слънцето, няма да може да поддържа живота. Единственият източник на енергия, който може да поддържа живота, е звезда като нашето Слънце. Единственото планетарно разстояние, което е подходящо за живот, е това между Земята и Слънцето.
Има и друг начин за изразяване на тази истина: Слънцето и Земята са сътворени така, че всяка една да е точно такава, каквато трябва да бъде. И наистина, в Корана е разкрито, че Бог е сътворил всичко в съгласие със специални изчисления:
„Той разпуква зазоряването и Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната за изчисление. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият.” (Коран, 6:96)
|