  |
Според новината, която бе поместена в уеб страницата на известното научно списание Ню Сайънтист (New Scientist), е било установено, че метеорът се е доближил до Земята само 1.2 пъти колкото е разстоянието между Земята и Луната. Това разстояние е приблизително 450.000 км. . Можете да си помислите: „е, не е минал чак пък толкова близко”, но като се сетим, че разстоянията между галактиките се изразяват с милиони светлинни години , като направим сравнение с разстоянието между метеора и Земята ще разберем още по-добре как това разстояние е доста малко в необятната Вселена. От друга страна, въпреки че този метеор, наречен „2002 EM7”, е минал на 8 март, той е бил забелязан чак на 12 март. Метеорът за първи път е бил забелязан в лабораторията Линкълн на известния американски ТИМ (Технологичния Институт в Масачузец) с 4 дневно закъснение. Учените смятат, че това закъснение се дължи на факта, че тъй като метеорът е преминал толкова близко (87 милиона километра) до Слънцето е невъзможно да бъде забелязан. Ето това кара учените да извършат следното изпълнено с безпокойство признание: Опасност от сляпата зона „При условие, че един метеор от тази сляпа зона траекторията, на който сме установили по-рано, но не сме наименували, се отправи към Земята така, че да се удари в нея, то предупреждението, което бихме направили няма да има някакъв смисъл.” Милионите маси като комети и метеори, които се носят в космическото пространство, представляват съществена опасност за Земята. Всъщност, можем да кажем, че Земята следва траекторията си в едно минно поле. Сблъскването само на един от тях със Земята би означавало край за цялото човечество. Сега нека помислим над това какво би се случило при сблъсъка на един метеор със Земята. |
Забележете метеоритите
През изминалите месеци нашата планета преодоля една голяма опасност. Толкова голяма, че ако се беше блъснала в Земята вместо да мине покрай нея най-вероятно нямаше да имате възможност сега да четете тези редове. Според това, което учените съобщиха, на 8 март 2002 г. покрай Земята ни е преминал метеор с диаметър близо 100 метра. 
Смята се, че родът на огромните динозаври, които са живели преди милиони години, е изчезнал в резултат на метеорен дъжд, който е настъпил преди 65 милиона години. Има и други примери на метеорни явления, които са заличили от лицето на земята големите и силни животни като динозаврите. Учените обръщат внимание на един метеор, който е паднал през 1908 г. в областта Тунгуска в Сибир. Учените съобщават, че преминалият покрай Земята през месец март „2002 EM7” метеор е по-голям от този паднал в Тунгуска, и напомнят, че на мястото, където метеорът е паднал в Тунгуска, станала огромна експлозия и всички дървета в радиус от 2000 km 2 били повалени. Четири часов метеорен дъжд По време на метеорния дъжд настъпил на 13 ноември 1833 г. в Източна Америка, започнал в 0 3.00 часа сутринта и продължил 4 часа, от небето се изсипали на земята хиляди огнени кълба с невероятна скорост. Те причинили изпаряване на езерцата, в които падали, изпепелили дърветата и превърнали нощта в ден. Елдер Самюел Роджерс, който изживял тези забележителни моменти, разказва в статията си как хората са се молели на Бог по време на това събитие:
Кометите, които се движат по орбитите си около Слънцето, също представляват съществена опасност за Земята. Едно от незабравимите небесни явления е метеорния дъжд от 1966 г., когато Земята попаднала в облакът, образувал се от кометата Темпъл - Тътъл, която се придвижва в космоса заедно с големи ледени и газови маси. Земята бе навлязла в този облак, който бе съобщено, че е с милиони километри дължина и 35.000 километра широчина, и изведнъж на планетата ни започнали да падат огнени кълба. По изчисления на учените, докато Земята била в този плътен облак, само за един час паднали 100.000 метеорита. (Харун Яхя, „Сътворение на Вселената”) Тази невероятна цифра ни показва безграничността на силата на Бог, който е сътворил Вселената. Когато се размисли над цифрите като тази, става очевидно колко са малки земните изгоди. В действителност във Вселената човек не заема дори и място, колкото една песъчинка. Поради тази причина всеки човек трябва да осъзнае безпомощността си пред Бог и веднага покайвайки се пред Него за миналите си грехове да се обърне към Господа. Няма абсолютно никаква причина за това метеорът „2002 EM7”, който е минал толкова близко до Земята, да не падне във вашата държава, град или дори апартамент. Без съмнение смъртта е много близка до нас истина, причината, която може да постави край на нашия живот може да бъде метеор, болест или каквото и да било друго нещо. Никой не може да гарантира, че ще живее след няколко минути. В Корана е съобщено, че не може да се избяга от смъртта и че един ден всеки човек ще се завърне при Бог:
Земята е под закрила Разбира се, преминаването на метеорите толкова близко до Земята, както всички останали явления във Вселената, настъпва по Божия воля и под Негов контрол. Всезнаещият и премъдър Бог е сътворил всяко едно явление на небето и на земята с определена цел. Това е разкрито в Корана така:
Това, че в една такава среда, която е изпълнена с различни опасности, които могат да дойдат от космоса, Земята е защитена от метеорите или каквато и да била друга вреда, също е от Божиите знамения. Както е известно, когато небесните тела се блъснат в някоя планета, например в Луната, се образуват огромни кратери. Атмосферния слой, който е характерен единствено за Земята, обаче благодарение на кислорода, който съдържа, спомага за това метеорите да се подпалят чрез триене и по този начин да загубят голямо количество от масата си, докато достигнат до земната повърхност. По този начин без да осъзнаваме в атмосферата на Земята често навлизат метеори, но преди да достигнат до земната повърхност те изгарят. Бог е безкрайно състрадателен, Той има познание за всичко. В Коранът е съобщено, че Бог закриля хората така:
|
