Във всеки един детайл на Вселената, която притежава един великолепен дизайн, има божествен план и ред. Бог е сътворил най-съвършеното равновесие за човешките същества.

Безброй фактори като:
скоростта, с която Вселената се разширява,
разположението на Земята в Млечния път,
честотата на отделяната от Слънцето светлина,
нивото на вискозност на водата,
разстоянието на Луната от Земята,
и пропорциите на газовете в атмосферата, всички те са поддържани в идеалните за човешкия живот равнища. Нека заедно разгледаме това равновесие с въпроса:

Защо Вселената е толкова обширна?

Учените, търсещи отговор на този въпрос, разкриха, че съществува специфичен баланс в размера на Вселената.

Между небесните тела има огромни разстояния и това позволява на орбитите на планетите да се запазят „устойчиви”. Изчисленията показват, че ако разстоянията в космоса бяха малко по-къси, то гравитационната сила между звездите щеше да стане причина орбитите на планетите да станат нестабилни и щяха да възникнат отклонения.

Ако разстоянията в космоса бяха малко по-големи, то тогава тежките елементи изхвърлени в космоса от експлозиите на супернови много рядко щяха да падат върху другите звезди и планети. Тогава Земята щеше бъде лишена от някои жизненоважни за живота елементи.

Както бихме могли да видим само от този факт Всемогъщият и Всезнаещ Бог е сътворил Вселената и задължението на нас хората е да оценим Неговото величествено сътворение. В Корана Бог се обръща към хората така:

„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!” (Коран, 7:54)