  |
Слънцето е може би нещото, което виждаме най-често през живота си. Когато и да повдигнем очи към небето през деня, ние можем да видим неговата зашеметяваща светлина. Ако някой дойде и попита: „За какво служи Слънцето?”, ние най вероятно ще отговорим без дори и да се замислим, че Слънцето ни дава светлина и топлина. Този отговор, въпреки че е малко повърхностен, щеше да е верен. Но дали Слънцето служи само, за да ни дава светлина и топлина? То случайно и непланирано ли е ? Или Слънцето е специално проектирано за нас? Може ли това огромно огнено кълбо на небето да е гигантска „лампа”, която е била сътворена така, че да посреща нашите нужди? Неотдавнашните проучвания показват, че отговорът на последните два въпроса е „да”. „Да”, защото в слънчевата светлина има дизайн, който вдъхва удивление. Правилната дължина на вълната Както светлината, така и топлината е различно проявление на електромагнитната радиация. Всички видове форми на електромагнитната радиация се придвижват в космоса под формата на енергийни вълни. Това прилича на вълните, които се образуват, като хвърлим камък в една локва. И така както в една сянка вълните могат да бъдат с различна дължина, така при електромагнитната радиация също има вълни с различна дължина. Между дължините на вълните на радиацията има големи различия. Докато някои са няколко километра дълги, други са по-къси от един милиард от сантиметъра, а трети пък могат да бъдат забелязани в един равен и непрекъснат спектър помежду всичко. За да направят нещата по лесни учените разделят този спектър според дължината на вълната и дават различни имена на различните части. Например радиацията с най-късата дължина на вълната (един трилион от сантиметъра) е наречена „гама лъчи”: тези лъчи съдържат огромни количества енергия. Най-дългата дължина на вълните е наречена „радиовълни”: те могат да имат дължина от няколко километра, но притежават много малка енергия. (Една последица от това може да е фактът, че радиовълните са напълно безвредни за нас, докато излагането на гама лъчите може да е фатално.) |
Дизайнът в светлината 
Слънцето отделя светлина в една толкова прецизно проектирана честота, че е в идеалното ниво за живота. Този поразителен дизайн в живота принадлежи на Всемогъщият Бог, Който обгръща всичко със Своето знание. 
|
Светлината е форма на електромагнитна радиация, която лежи между тези две крайности. Първото нещо, което трябва да бъде отбелязано за електромагнитният спектър е колко обширен е той: най-дългата дължина на вълната е 1025 пъти размера на най-късата. Ако разпишем това, то числото 1025 ще изглежда така: 10,000,000,000,000,000,000,000,000. Едно толкова голямо число е далеч отвъд представите на човека. Това е обширният спектър, върху който различните дължини на вълните на електромагнитната енергия на Вселената се простират. Интересното тук обаче е, че електромагнитната енергия излъчена от нашето Слънце е ограничена в едно много, много малко сечение на този спектър. 70% от различните по дължина вълни, които се разпръскват от Слънцето, се намират в миниатюрните граници от 0.3 до 1.50 микрона. В това пространство има три вида лъчи: видими лъчи, близки ултрачервени лъчи и близки ултравиолетови лъчи. Трите вида светлина може да изглеждат напълно достатъчни, но събрани заедно те формират само една незначителна част от общият спектър. С други думи, ако цялата слънчева светлина представлява 1025 на броя карти за игра подредени една върху друга, то тази ивицата светлина ще отговаря само на една от тези карти! Защо слънчевата светлина е ограничена в един такъв тесен диапазон? Отговорът на този въпрос е съдбоносен, защото единственото лъчеизпускане, което може да поддържа живота на земята, е този вид, който притежава дължина на вълните, които попадат в този тесен диапазон. В книгата си „Енергия и атмосфера” (Energy and the Atmosphere) британският физик Ян Кемпъл обръща внимание на този въпрос и казва: „Изключително забележително е това, че излъчването от Слънцето (и от редица други звезди) трябва да бъде съсредоточено в една малка ивица от електромагнитният спектър, който осигурява точното лъчеизпускане, което животът на земята трябва да получи.”. Според Кемпъл тази ситуация е „зашеметяваща”. Нека сега разгледаме този „зашеметяващ дизайн на светлината” по-отблизо. От ултравиолетовите до инфрачервените лъчи Най-късите форми на електромагнитна радиация (по възходящ ред на дължината на вълната) се наричат „гама лъчи”, „рентгенови лъчи” и „ултравиолетови лъчи”. Те имат способността да разделят атомите, защото те също са изпълнени с висока енергия. И трите вида лъчи могат да предизвикат разпадане на молекулите и особено на органичните молекули. Всъщност, те разлагат материята на атомно или молекулярно ниво. Радиацията с дължина на вълните по-дълга от видимата светлина започва с инфрачервените и продължава до радиовълните. Нейното въздействие над материята е по-незначителна, защото енергията, която притежава не е толкова голяма. Под „въздействието над материята”, за което споменахме, се имат предвид химичните реакции. Един значителен брой химични реакции могат да протекат единствено ако към реакцията бъде прибавена енергия. Енергията, която се изисква, за да започне една химична реакция се нарича „енергиен праг”. Ако енергията е по-малка от този праг, то реакцията никога няма да започне, а ако е повече пък не е от никаква полза : и в двата случая енергията щеше да се загуби. В целият този електромагнитен спектър съществува само една малка ивица , която притежава точната енергия, която е необходима за преминаването на този праг . Обхвата на дължините на вълните й е между 0.70 и 0.40 микрона, и ако искате да я видите вие можете просто да повдигнете глава и да се огледате наоколо, тя се нарича „видима светлина”. Тази радиация предизвиква настъпването на химични реакции в очите ви и това е причината да можете да виждате. Въпреки че тази радиация, наричана „видима светлина”, формира 41% от слънчевите лъчи, тя заема по-малко от 1 от 1025 от целия електромагнитен спектър. В своята известна статия „Живот и светлина”, публикувана в списанието „Сайънтифик Американ” (Scientific American), изтъкнатият биохимик Джордж Уолд разглежда този въпрос и пише, че: „радиацията, която е полезна за пораждането на системни химични реакции обхваща голям размер от тази на Слънцето ни”. Това, че Слънцето излъчва светлина, която е точно подходяща за живота, в действителност е изключителен пример за дизайн. Фотосинтеза и светлина Фотосинтезата е химически процес, чието наименование е познато на всеки, който е ходил на училище. Повечето хора обаче не осъзнават колко жизненоважен е този процес за живота на Земята или каква мистерия е неговото протичане. Първо, нека опресним знанията си по химия от гимназията и да си припомним формулата на процеса фотосинтеза: 6H2O + 6CO2 + Слънчева светлина = C6H12O6 + 6O2 Гликоза Изразена с думи формулата означава: Вода плюс въглероден двуокис плюс слънчева светлина образуват гликоза и кислород. За да изобразим по-точно какво се случва в тази химична реакция: шест молекули вода (H2O) влизат в реакция с шест молекули въглероден двуокис (CO2), която се стимулира от слънчевата светлина. Когато реакцията завърши резултатът е една единствена молекула гликоза (C6H12O6) – чиста захар, която е основен хранителен елемент – и шест молекули кислород (O2). Източникът на всички храни на нашата планета – гликозата, съдържа голямо количество енергия. Въпреки че тази реакция може да изглежда много проста, тя в действителност е невероятно сложна . Съществува само едно място, където тя протича: в растенията. Растенията по света съставляват основният хранителен източник за живите същества. По един или друг начин всяко живо същество се храни с гликоза. Тревопасните животни ядат самите растения, а месоядните пък се хранят с растения и/или други животни. Човешките същества не са по-различни: ние получаваме енергия от храната, която ядем, и следователно тя идва от същият източник. Всяка една ябълка, картоф, шоколад, парче месо или каквото и да било друго, което ядете, ви снабдява с енергия, която идва от Слънцето. Ако обърнете специално внимание на гореизложената формула ще видите, че освен гликозата при фотосинтезата също така се отделят и шест кислородни молекули. По този начин растенията пречистват атмосферата, която постоянно се „замърсява” от хората и животните. Без фотосинтеза растителният свят нямаше да съществува, а без растителен свят нямаше да има живот за животните и хората. Тази удивителна химична реакция, която никога не е могла да бъде копирана в нито една лаборатория, протича дълбоко в тревата, по която стъпвате и по дърветата, които дори не сте забелязали. Тя някога е протичала в зеленчуците в чинията ви. Тя е една от основните жизнени процеси. Може ли слънчевата светлина да е преднамерено приспособена и за фотосинтезата? Или растенията са достатъчно приспособими така, че да осъществят реакцията независимо от това какъв вид светлина достига до тях? Отговорът на тези въпроси, разбира се, е, че слънчевата светлина е специално проектирана за фотосинтезата. Американският астроном Джордж Гринщайн в книгата си „Симбиотичната Вселена” (The Symbiotic Universe) пише следното по темата:
Светлината в очите ви Съществуването на диапазон от „видима светлина” е важно за подкрепата на зрението, както е и при фотосинтезата. Причината за това е, че е невъзможно за окото да вижда която и да била ивица от спектъра, която е отвъд видимата светлина, както и една много малка част от близките инфрачервени лъчи. Става ясно, че проектирането на органично око, което да може да вижда другите области на електромагнитният спектър, е невъзможно в един свят, в който преобладава основан на въглерода живот. В книгата си „Съдбата на природата” (Nature's Destiny) Майкъл Дентън обяснява подробно този въпрос и потвърждава, че едно органично око може единствено да вижда в рамките на диапазона на видимата светлина. Не е възможно нито един друг вид очи, които на теория биха могли да бъдат проектирани, да виждат останалите дължини на вълните от спектъра. Като спрем за малко да мислим за всичко, което казахме до момента, ние достигаме до следното заключение: Слънцето отделя енергия в една тясна ивица (една ивица толкова тясна, че съответства само на 1/1025 от целия електромагнитен спектър), която е внимателно избрана. Тази ивица е толкова прецизно приспособена, че тя поддържа света топъл, подкрепя биологичните процеси на сложните жизнени форми, разрешава настъпването на фотосинтезата и позволява на живите същества по света да виждат. Тези факти, които са сред знаците за сътворението, показват безупречността и съвършенството в Божието сътворение. В Корана Бог отправя вниманието ни към нещата, които е сътворил:
|
