  |
Въздухът, водата, планините, животните, растенията, тялото ви, столът, на който седите, с една дума всичко, което виждате, докосвате и усещате, от най-лекото до най-тежкото, е съставено от атоми. Всяка една от страниците на книгите и списанията ви се състои от милиарди атоми. Атомите са толкова малки частици, че дори с най-силните микроскопи не е възможно да бъде забелязан нито един от тях. Диаметърът на един атом е едно на един милион от милиметъра. Трудно е човек да си представи тази големина. За това, нека се опитаме да обясним това с един пример: Представете си, че държите в ръката си един ключ. Разбира се не е възможно да видите атомите в този ключ. Ако искате непременно да ги видите, то трябва да увеличите ключът, който държите, до размера на Земята. Ако този ключ стане голям колкото Земята, то тогава всеки един от атомите в него ще стане голям колкото череша и вие ще можете да ги видите . Отново, за да можете да осъзнаете тези размери и да видите как навсякъде е пълно с атоми, нека дадем още един пример: Нека да си представим, че искаме да преброим атомите на едно кристалче сол. Нека също така предположим, че сме толкова бързи, че можем да преброяваме по един милиард (1.000.000.000) броя на секунда. Въпреки тази забележителна дарба, за да можем точно да определим броя на атомите в това мъничко кристалче сол ще са ни необходими повече от петстотин години. Добре, но какво има в тази малка структура? Въпреки че е толкова малък атомът съдържа една система, която е толкова безупречна, уникална и комплексна, че спокойно може да бъде сравнена с тази на Вселената. |
Границата на физическото съществуване: Кварк
Възвишеното сътворение в устройството на атомите в основата на клетката, на протоните в атомите и на кварките в протоните притежава едно съвършенство, което би изумило всеки, бил той вярващ или не. 
|
Атомът се състои от едно ядро и електрони, които постоянно се въртят около него в орбити. Ядрото пък е изградено от други частици наречени протони и неутрони. Великолепният дизайн в кварките Допреди 20 години се смяташе, че най-малките частици, които съставят атомите, са протони и неутрони. Но неотдавна бе открито, че съществуват много по-малки, съставящи тези протони и неутрони, частици. След това откритие във физиката възникна нов дял, наречен „физика на елементарните частици”, която се занимава с изследването на „субчастиците” в атома и характерните за тях движения. Извършените от физиката на елементарните частици изследвания разкриват следния факт: протоните и неутроните, които изграждат атома, всъщност са съставени от субчастици, наречени кварки. Докато малкият размер на протона надминава границите на човешкия разум, то размерът на съставящите го кварки е изумителен: 10-18 (0,000000000000000001) метра. Разположените в протона кварки не могат в никакъв случаи да се отдалечат много един от друг, защото „мощната ядрена енергия”, която държи наедно частиците в ядрото, тук също оказва влияние. Тази ядрена енергия действа едва ли не като ластична връзка между кварките. Когато разстоянието между кварките се увеличи тази енергия нараства и двата кварка могат да се отдалечат един от друг най-много на едно на един квадрилион от метъра. Тези ластични връзки между кварките се образуват благодарение на глуоните, които са носители на мощна ядрена енергия. Кварките и глуоните се намират в едно изключително силно взаимодействие. Но учените все още не са открили как става това взаимодействие. (Харун Яхя, „Чудото в атома”) В областта на „физиката на елементарните частици” постоянно са провеждани проучвания с цел осветляване на света на елементарните частици . Но човекът, въпреки разумът, съзнанието и знанието, които притежава, едва наскоро откри същността, която формира всичко, включително и него самият. Освен това, със задълбочаването в тази същност въпросът става още по-изчерпателен , човекът се запира на 10-18 метровата границата на частицата, наречена кварк . Добре, но какво има под тази граница ? Днес учените излагат различни тези във връзка с този въпрос , но както споменахме и по-горе тази граница е последната точка на физическата Вселена. Всичко, което ще се намира под това няма да може да се изрази с материя, а само с енергия. Важното тук обаче е това, че въпреки всичките технологически възможности на човека в ново откритото от него мястото много големи равновесия и физични закони вече действат като по часовник. Освен това, това място е вътрешността на атома, който представлява основният градивен елемент на цялата материя във Вселената, включително и на самият човек. Човекът обаче едва наскоро узна за този механизъм, който всеки един момент действа безупречно в органите и системите на собственото му тяло. Научаването на механизмите на клетките, които изграждат тези системи, пък стана едва през последните няколко години. Възвишеното сътворение на механизмите на атомите, намиращи се в основата на клетката , на разположените в атомите протони и неутрони, и кварките в тях, притежава едно съвършенство, което би изумило всеки, бил той вярващ или не. Всъщност това, върху което трябва да се размисли тук, е как тези безупречни механизми работят нормално през всеки един миг от човешкия живот без никаква намеса на човека , напълно извън неговият контрол . Много ясна истина за всеки разумен и съвестен човек е това, че всичко това е сътворено от Бог, който притежава безкрайна сила и знание, и че тяхното контролиране също се извършва от Бог. В айятите от Корана е повелено така :
|
