Електронното чудо в атома

Електроните, които се въртят безспирно около ядрото с невероятната скорост от 1.000 км. в секунда, никога не се сблъскват помежду си. Това, че електроните, които по нищо не се различават един от друг следват различни орбити, е изключително поразително и очевидно е дело на един „съзнателен дизайн”.

Въздухът, водата, планините, животните, растенията, тялото ви, столът, на който седите, с една дума всичко което виждате, докосвате и усещате, от най-лекото до най-тежкото, е съставено от атоми. Всяка една от страниците на книгата, която държите, се състои от милиарди атоми. Атомите са толкова малки частици, че дори с най-силните микроскопи не е възможно да бъде забелязан нито един от тях. Диаметърът на един атом е едно на един милион от милиметъра.

Въпреки че е толкова малък, атомът притежава система, която е толкова безупречна, уникална и комплексна, че спокойно може да бъде сравнена с тази на Вселената.

Всеки атом се състои от едно ядро и електрони, които се въртят в силно отдалечените от него орбити. Електроните са частици, които точно както Земята се върти около оста си като същевременно се върти и около Слънцето, се въртят около ядрото на атома. Това въртене, подобно на това на планетите, се осъществява непрекъснато и в съвършен ред по пътища наречени орбити. Но съотношението между размерите на Земята и Слънцето е много по-различно от мащаба в атома. За да направим сравнение между големината на електроните и тази на Земята нека уголемим един атом колкото размера на Земята, то тогава електронът ще бъде голям само колкото една ябълка.

Десетки електрони, които се въртят в една толкова малка област, че е незабележима дори и през най-мощните микроскопи, създава едно много комплексно движение в атома. Най-забележителното тук е, че тези електрони, които обграждат ядрото като броня от електрически заряд, не претърпяват ни най-малка злополука. Всъщност и най-малката злополука настъпила в атома може да доведе до катастрофа. Но такава злополука никога не се случва. Целият процес протича безупречно.

Ако те имаха различни обеми и бързини, то за тях щеше да е нормално да са подредени по различни орбити около ядрото. Така например подреждането на планетите в Слънчевата ни система следва тази логика. Планетите, които имат напълно различни обеми и скорости, по естествен начин са разположени в различни орбити около Слънцето.

Но случаят с електроните в атома е напълно различен от този с планетите. Електроните са напълно идентични, но заемат различни орбити около ядрото: как така те следват тези пътища безпогрешно, как така те не се сблъскват, въпреки че имат невероятно малки размери и се движат с невероятни скорости? Тези въпроси ни водят към една-единствена точка: единствената истина, срещу която се изправяме в лицето на този уникален ред и деликатно равновесие, е съвършеното Божие сътворение.

Електроните са малки частици, които са почти две хилядни от размера на неутроните и протоните. Един атом съдържа равен брой електрони и протони, и всеки електрон има отрицателен (-) заряд равен на положителният (+) заряд, носен от всеки един от протоните. Общият положителен (+) заряд в ядрото и общият отрицателен (-) заряд на електроните взаимно се балансират и атомът става неутрален.

Електрическият заряд, който притежават, принуждава електроните да се подчинят на определени закони на физиката. Един от тези физични закони е този, че „частиците с един и същи електрически заряд се отблъскват, а тези със срещуположен се привличат”.

Първо, при нормални условия електроните, всеки един от които е отрицателно зареден, би трябвало да следват този закон и да се отблъскват помежду си, както и да се разпръснат надалеч от ядрото. Това обаче не се случва . Ако електроните се разпръснат от ядрото , то тогава Вселената щеше да се състои от безполезни протони , неутрони и електрони, които блуждаят в празното пространство. Второ , в съгласие със закона положително зареденото ядро би трябвало да привлича отрицателно заредените електрони и те щяха да се залепят за него. В такъв случаи ядрото щеше да привлече всички електрони и атомът щеше да избухне на вътре .

Нито едно от тези неща обаче не се случва . Гореспоменатата скорост на необикновеното движение на електроните (1,000 км / сек), силата на отблъскване, която упражняват един на друг, и силата на привличане, която ядрото упражнява над електроните, са основани на едни толкова точни стойности, че тези противоречащи си три фактора съвършено се балансират помежду си . В резултат на това , тази величествена система в атома работи без да се разпадне . Дори и само една от тези сили, въздействащи върху атома, да стане малко по-голяма или по-малка отколкото трябва да бъде , то атомът никога нямаше да съществува .

Освен тези фактори, ако ядрените сили, свързващи протоните и неутроните на ядрото един с друг, не съществуваха, то протоните, които имат еднакъв заряд, нямаше дори да могат да се доближат един до друг, пък камо ли да се съединят помежду си в атома. По същият начин неутроните никога нямаше да могат да се прикрепят към ядрото. В резултат на това нямаше да има никакво ядро, а от там и никакъв атом.

Всички тези деликатни изчисления са показател, че дори един-единствен атом не е безцелен, а действа под безусловния контрол на Бог. В противен случаи щеше да бъде неизбежен края на Вселената, в която живеем, още преди да е настъпило началото й. Този процес още в самото начало щеше да започне да тече в обратен ред и Вселената нямаше да може да се формира. Бог, Творецът на всичко, Всемогъщият и Премъдрият, обаче е установил едно изключителна точно равновесие в атома, така както е установил и всички равновесия във Вселената благодарение, на които атомът продължава да съществува в един съвършен ред.