  |
Ядреният синтез, обратно на ядреният разпад, е процес на съединяване на две леки ядра, с цел формиране на едно по-тежко ядро и използването на така освободената свързваща енергия. Постигането на това по контролиран начин обаче е много трудно. Това е така, защото ядрата, които съдържат положителен електронен заряд, при опит да се съединят се отблъскват помежду си много силно. Следователно, трябва да бъде използвана сила, която да е достатъчно мощна, че да преодолее силата на отблъскване между тях, за да ги накара да се слеят. Тази необходима кинетична енергия е равна на една температура от 36-54 милиона градуса по Фаренхайт. Това е една изключително висока температура и нито едно твърдо вещество, което се съдържа в частиците, които ще участват в процесът на ядрен синтез, не може да издържи на тази температура.
Слънцето губи по 4 милиона тона материя на секунда, 240 милиона тона на минута. Ако приемем, че Слънцето произвежда енергия в този размер в продължение на 3 милиарда години, то масата, която ще е загубило за този период от време трябва да е 400,000 милиона по милион тона, което е равно на 5,000 от настоящата обща маса на Слънцето. Това количество е все едно един грам пясък загуба от 5 килограмова скала в продължение на 3 милиарда години. Както става ясно слънчевата маса е толкова огромна, че е необходимо да измине един много дълъг период от време преди да се изчерпи. |
Ядрен синтез (фузия)
Процесите на фузия протичат по естествен начин в Слънцето във всяка една секунда. Топлината и светлината, които идват от Слънцето, са резултат на синтезирането на водородните ядра и превръщането им в хелий, като на мястото на загубените по време на превръщането вещества се появява енергия. На всяка една секунда Слънцето превръща по 564 милиона тона водород в 560 милиона тона хелий. Оставащата 4 милиона тона материя се превръща в енергия. Това невероятно събитие, което произвежда слънчевата енергия, която е от изключителна жизнена важност за живота на нашата планета, продължава в продължение на милиони години без прекъсване. Това може да ни накара да си зададем следният въпрос: Ако на всяка секунда в Слънцето има загуба на едно толкова огромно количество материя, като 4 милиона тона, то кога Слънцето напълно ще се изразходи? 
Ето тук ние се изправяме пред безпределната Божия сила и Неговата върховна власт над всяка една частица (атом) във Вселената и субатомните частици, които се съдържат в него (протони, неутрони…). Силата и могъществото на Бог над съществата, които е сътворил, е разкрито в един айят от Корана така:
|
