Ядрен разпад (физия)

Ядреният разпад (физията) е ядрена реакция, при която атомното ядро, което се поддържа цяло чрез най-голямата сила във Вселената - „Мощна ядрена енергия”, се разделя на парчета. Основното вещество, което се използва в експериментите за ядрен разпад, е "уран". В експериментите за физия учените изпратили с огромна скорост един неутрон към ядрото на уранът. Те се изправили пред една много интересна ситуация. След като неутронът бил погълнат от урановото ядро, последният станал силно неустойчив. Ядрото да бъде „неустойчиво” означава възникване на различие между броя на протоните и неутроните в ядрото, което води до липса на равновесие в неговата структура. Следователно, ядрото започва да се разделя на парчета, докато отделя определено количество енергия, за да отстрани това не равновесие. Ядрото под въздействието на отделената енергия започва да изхвърля с огромна скорост елементите, които съдържа.

Като се има предвид резултатите, които тези експерименти дават, скоростта на неутроните била увеличена и уранът бил атакуван с неутрони в специални среди наречени „реактори”. След като били извършени всички тези изчисления и подготвени подходящите условия ядрото било атакувано с неутрони по такъв начин, че те да навлезнат в атомните ядра на урана. Достатъчно е само ядрото на поне един от атомите в тази маса да се раздели на две. При това деление средно два-три неутрона биват изхвърлени навън от ядрената маса с огромна скорост и висока енергия. Освободените неутрони поставят началото на една верижна реакция като се блъскат с други уранови ядра в рамките на масата. Всяко едно ново отцепило се ядро постъпва по същия начин както първото ураново ядро. Така започва една верига от ядрени реакции. В резултат на тези верижни реакции голямо количество уранови ядра биват разделени на парчета, което предизвиква отделянето на огромно количество енергия.

От това става ясно, че Бог, Творецът на цялата Вселена, е сътворил всичко с точна мярка. Ако неутроните не се разлагаха в свободно състояние, то Земята нямаше да е нищо друго освен едно необитаемо сферично небесно тяло, където щяха да протичат безкрайни ядрени реакции. Бог е сътворил атома с тази гигантска сила в себе си и държи под контрол тази сила по един феноменален начин.