Един цветен свят

Живите същества притежават “език на цветовете”, който функционира съобразно с техните светлинно-сензорни системите. Всяко живо същество трябва да знае езикът на цветовете на средата, в която живее, за да може да оцелее. Бог, Господът на световете, е този, Който е сътворил тези детайлни системи и хармонията между организмите.

Помисляли ли сте някога какво би представлявал живота в един тъмен невзрачен свят?

За момент се освободете от всичките си впечатления, оставете настрана всичко, което сте научили до момента, и си представете. Опитайте се да оживите пред себе си една картина, в която вашето тяло, хората около вас, моретата, небето, дърветата, цветята, с една дума всичко е черно като катран. Представете си, че около вас няма никакъв цвят. Опитайте се да си представите как бихте се чувствали ако хората, котките, кучетата, птиците, пеперудите, плодовете около вас нямаха никакъв цвят.

Не бихте искали да живеете в един такъв свят, нали?

Всеки един детайл, всеки десен и цвят на небето и земята са сътворени, за да може човек да разбере този ред и да размишлява над него. Всички цветове в природата са систематизирани така, че да дават наслада на душата. Както в живата, така и в неживата природа властва една безупречна симетрия и цветова хармония. У човек, който размишлява в лицето на тази специална ситуация, ще възникнат някои важни въпроси.

Кое прави света цветен?

Как се образуват цветовете, които правят света ни толкова прекрасен?

На кой принадлежи дизайнът в цветовото разнообразие на земята и хармонията между цветовете? И може ли да се каже, че всичко това се е появило чрез непреднамерени промени в резултат на поредица от случайности?

Разбира се никой не може да каже нещо такова. Безконтролните случайности не само, че не могат да формират милионите цветове, но те не могат да формират нищо. Например представете си крилата на една пеперуда или пък разноцветните цветя, всяко едно от които е чудо на изкуството. Да се каже, че те са възникнали в резултат на един непреднамерен процес, разбира се е невъзможно за един здрав разум.

Както се вижда това е очевидна слепота. Човек, който малко се размисли и се отърси от тази слепота, веднага ще осъзнае, че на земята живее в една изключително чудотворна обстановка. И напълно ще се убеди в това, че тази обстановка, която притежава най-благоприятните за живота му условия, не може да се е появила в резултат на случайности.

Така както човек веднага след като погледне към една картина разбира, че съществува художник, то по същият начин веднага ще разбере, че заобграждащата го многоцветна, ярка, симетрична и изключително естетична обстановка си има Създател.

Този Създател, който няма никакъв съдружник в сътворението, който е сътворил всичко във взаимна хармония, който ни е окичил с милиони цветове, и ни е настанил в този изпълнен с безкрайно много прелести свят, е Бог. В Божието сътворение всичко е в пълен унисон помежду си. В айятите от Корана Бог съобщава за уникалността в изкуството на сътворението така:

„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивият. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Коран, 67: 3-4)

Езикът на цветовете

Светлината не е само благо, което има значение за човешкия живот и което обагря нашия свят. Същевременно тя е и от голямо значение за живота на останалите живи организми на земята. (Харун Яхя, „Цветното изкуство на Аллах”)

Живите същества притежават “език на цветовете”, който функционира съобразно с техните светлинно-сензорни системите. Т.е. за всеки един животински вид различните цветове имат различно значение. За да може да оцелее всяко едно същество е задължено да знае езикът на цветовете на обстановката, в която живее. Това е така, защото житейските дейности могат да бъдат ръководени само посредством този език.

Как животните използват езика на цветовете?

Пеперуда, която се е замаскирала сред листата, благодарение на цветовете, които притежава.

Ако тези системи не съществуваха, то те нямаше да могат да възприемат външната обстановка и нямаше да могат да извършват дейностите, които са им необходими за оцеляване. Поради тази причина те щяха да се откъснат от външния свят и щяха да бъдат осъдени на смърт.