Деликатният баланс във Вселената

От скоростта на разширяване на Вселената до разположението на Земята в галактиката Млечен път, от вида на светлината, която отделя Слънцето, до нивото на вискозност на водата , от разстоянието на Луната от Земята до пропорциите на газовете в атмосферата и безбройните фактори, които не сме споменали тук , са регулирани в идеалните за човешкия живот количества до такава степен, че най-малкото изменение дори само в един от тези безбройни фактори би означавало прекъсване на всички форми на живот във Вселената.

И наистина, всеки един от необходимите условия, за да може човек да съществува във Вселената и да продължава живота си, са в качеството на чудеса. Съединяването на милионите необходими условия пък формира една безкрайна “верига от чудеса”. Съществуването на чудо, разбира се, е и от доказателствата за съществуването на Бог и Неговият възвишен разум. Вселената, която притежава безупречна хармония и съвършен дизайн, ни представя неповторимата мъдрост и могъщество на Бог.

ЧУДНИТЕ СТОЙНОСТИ В СКОРОСТТА НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА

Скоростта на разширяване на Вселената притежава една изключително критическа за образуването на настоящата й структура стойност. Ако скоростта на разширяване беше малко по-бавна, то цялата Вселена още преди Слънчевите системи да се подредят по подходящият начин отново щеше да рухне. Ако Вселената се разширяваше малко по-бързо, то материята нямаше да може повече да образува нито галактиките, нито звездите и щеше да се разпръсне и изчезне в пространството. И двата случая означават невъзможност от съществуването на нас и всичко живо.

Но нито едно от тези неща не е настъпило и благодарение на изключително деликатната стойност на скоростта на разширяване е възникнала сега съществуващата Вселена. Добре, но колко чувствителна е тази стойност?

"0,000000000000000001".

С една дума, дори изменение с една такава астрономическо малка величина означава Вселената да не може да съществува. Поради тази причина Голямата експлозия (Big Bang) не е произволна експлозия, а е изключително добре изчислено и подредено от всяка една гледна точка явление.

РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА

Както знаем планетата Земя е част от Слънчевата система. Слънчевата система пък е едно място, в което има безупречен план и съвършено равновесие. Диаметърът на Слънцето е 103 пъти колкото този на Земята. Нека обясним това посредством едно сравнение: ако направим Земята, която има диаметър 12.200 км., голяма колкото едно топче за игра, то Слънцето ще стане едно двойно по-голямо от познатата ни футболна топка кълбо. По-интересното обаче е разстоянието помежду им. Като се придържаме към същите мащаби между двете топки трябва да направим разстояние от приблизително 280 метра. Разположените в най-външните краища на Слънчевата система планети пък трябва да бъдат поставени на разстояние от няколко километра.

Разпръснатостта на небесните тела в космоса и огромните разстояния между тях са задължителни, за да може да има живот на Земята. Небесните тела и разстоянията помежду им са подредени в хармония с множеството космически сили така, че да подпомагат живота на Земята. Тези разстояния влияят пряко на орбитите на планетите, а също така и на самото си съществуване. Ако тези разстояния бяха малко по-къси, то силите на притегляне между звездите щяха да предизвикат колебливост у орбитите на планетите. Тази колебливост от своя страна щеше да стане причина за настъпването на крайни температурни промени. Ако разстоянията бяха малко по-големи, то тогава разпръскването на тежките елементи, изхвърляни в космоса от експлозиите на супернови, щеше да стане много рядко и нямаше да могат да се образуват планинските планети като Земята.

Празните пространства, които съществуват днес между звездите, са в най-идеалните измерения за съществуването на една планетарна система като нашата. С една дума, разпръснатостта на небесните тела във Вселената е в точно необходимите за живота на човека измерения. По същият начин гигантските празни пространства във Вселената не са се появили случайно. Те са следствие на едно преднамерено и планирано сътворение. (Харун Яхя, „Сътворението на Вселената”)

ВЕРОЯТНОСТТА, КОЯТО ОКАЗВА НАТИСК НАД УМСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ

Когато вземем предвид всички физически променливи на една такава даваща ни възможност за живот Вселена каква е вероятността тя да е възникнала случайно? Тази вероятност едно на милиард пъти милиард ли е? Или едно на трилион пъти трилион пъти трилион? Или пък повече?

Според видният a нглийски математик проф. Роджър Пенроуз тази вероятност е следната: 1 на 10¹⁰¹²³! Трудно е дори да си представим какво означава това число. В математиката числото 10¹⁰¹²³ се образува като до числото 1 бъдат поставени 10¹²³ нули . (Това е едно число, което е по-голямо дори от общия брой на атомите във Вселената, който е 10⁷⁸, това е едно изключително астрономическо число.) В математиката вероятност, по-малка от 1 на 10⁵⁰, статистически е прието да се смята за нулева вероятност на изпълнение. Числото, за което говорим обаче, е на степен трилион пъти трилион пъти трилион много по-голямо от 1 на 10⁵⁰. С една дума, тази цифра ни показва, че обясняването на Вселената посредством случайности е напълно невъзможно.