"0,000000000000000001".
С една дума, дори изменение с една такава астрономическо малка величина означава Вселената да не може да съществува. Поради тази причина Голямата експлозия (Big Bang) не е произволна експлозия, а е изключително добре изчислено и подредено от всяка една гледна точка явление.
РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА
Както знаем планетата Земя е част от Слънчевата система. Слънчевата система пък е едно място, в което има безупречен план и съвършено равновесие. Диаметърът на Слънцето е 103 пъти колкото този на Земята. Нека обясним това посредством едно сравнение: ако направим Земята, която има диаметър 12.200 км., голяма колкото едно топче за игра, то Слънцето ще стане едно двойно по-голямо от познатата ни футболна топка кълбо. По-интересното обаче е разстоянието помежду им. Като се придържаме към същите мащаби между двете топки трябва да направим разстояние от приблизително 280 метра. Разположените в най-външните краища на Слънчевата система планети пък трябва да бъдат поставени на разстояние от няколко километра.
Разпръснатостта на небесните тела в космоса и огромните разстояния между тях са задължителни, за да може да има живот на Земята. Небесните тела и разстоянията помежду им са подредени в хармония с множеството космически сили така, че да подпомагат живота на Земята. Тези разстояния влияят пряко на орбитите на планетите, а също така и на самото си съществуване. Ако тези разстояния бяха малко по-къси, то силите на притегляне между звездите щяха да предизвикат колебливост у орбитите на планетите. Тази колебливост от своя страна щеше да стане причина за настъпването на крайни температурни промени. Ако разстоянията бяха малко по-големи, то тогава разпръскването на тежките елементи, изхвърляни в космоса от експлозиите на супернови, щеше да стане много рядко и нямаше да могат да се образуват планинските планети като Земята.
Празните пространства, които съществуват днес между звездите, са в най-идеалните измерения за съществуването на една планетарна система като нашата. С една дума, разпръснатостта на небесните тела във Вселената е в точно необходимите за живота на човека измерения. По същият начин гигантските празни пространства във Вселената не са се появили случайно. Те са следствие на едно преднамерено и планирано сътворение. (Харун Яхя, „Сътворението на Вселената”)
ВЕРОЯТНОСТТА, КОЯТО ОКАЗВА НАТИСК НАД УМСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ
Когато вземем предвид всички физически променливи на една такава даваща ни възможност за живот Вселена каква е вероятността тя да е възникнала случайно? Тази вероятност едно на милиард пъти милиард ли е? Или едно на трилион пъти трилион пъти трилион? Или пък повече?
Според видният a нглийски математик проф. Роджър Пенроуз тази вероятност е следната: 1 на 1010123! Трудно е дори да си представим какво означава това число. В математиката числото 1010123 се образува като до числото 1 бъдат поставени 10123 нули . (Това е едно число, което е по-голямо дори от общия брой на атомите във Вселената, който е 1078, това е едно изключително астрономическо число.) В математиката вероятност, по-малка от 1 на 1050, статистически е прието да се смята за нулева вероятност на изпълнение. Числото, за което говорим обаче, е на степен трилион пъти трилион пъти трилион много по-голямо от 1 на 1050. С една дума, тази цифра ни показва, че обясняването на Вселената посредством случайности е напълно невъзможно.
Това, че Вселената, в която живеем, е възникнала в най-съвършената си форма при най-подходящата вероятност сред всичките тези вероятности, чиито брой е неопределим от математическа гледна точка, е едно от очевидните доказателства за сътворението. Без съмнение, това, че живеем в една такава безупречна Вселена не може да е резултат на формираният от пълните случайности или решенията взети от несъзнателните атоми ред. Цялата Вселена, наред с всички живи и не живи същества, са доказателства за несравнимата мъдрост и безкрайна мощ на Бог, Господът на световете.
|