  |
Американските учени откриха планетата, която е най-отдалечена от Слънчевата система, част, от която е и Земята. Според новината съобщена в интернет сайтът “ спейс ” (space) планетата с големина колкото Юпитер се върти в тясна орбита около една звезда, която е на разстояние около 5,000 светлинни години от Млечния път. Учените твърдят, че планетата се върти около звездата с ниската скорост от 29 часа и отбелязват, че повърхността й е много гореща, около няколко стотин градуса. Астрономите от харвардският институт Смитсон откриха звездата в резултат на малките изменения в светлината, която отделя звездата, около която тя се върти. Астрономите разкриха, че планетата преминава пред звездата на всеки 29 часа като през това време се наблюдава намаляване на количеството светлина отделяно от звездата. Те съобщават, че изменението в тази светлина е равностойно на преминаването на комар пред фарът на кола на разстояние от 300 километра. Посредством този метод астрономите установиха още към повече от 100 звезди извън Слънчевата система. Гореспоменатото научно откритие сочи към една много важна истина: величествените размери на Вселената! Като имаме предвид, че светлината се придвижва с приблизително 300,000 километра в секунда, то разстоянието от 5,000 светлинни години, което изминава, е трудно за осъзнаване от човека. В допълнение, това разстояние е много малко в сравнение с размера на Вселената, от чиято Слънчева система ние сме част. Появяват се дори още по-поразителни размери, когато вземем предвид размера на Вселената. Нека сега продължим това проучване, за да можем да разберем размера на Вселената... |
Неизмеримата големина на Вселената
Деликатният баланс във величествено голямата Вселена е
доказателство
за това, че този безупречен ред е възникнал в резултат на Божието превъзходно сътворение. 
Планетата Земя е част от Слънчевата система. В тази система има девет по-големи планети със петдесет и четири сателита, и безброй много астероиди, всички от които се въртят около една единствена звезда наречена "Слънце", която е средна на размер в сравнение с останалите във Вселената. Земята е третата поред планета от Слънцето. Диаметърът на Слънцето е 103 пъти колкото този на Земята. За да можем да си представим това по-добре, нека обясним с едно сравнение: ако направим Земята, която е с диаметър 12.200 км., голяма колкото едно стъклено топче за игра, то Слънцето ще стане едно двойно по-голямо от познатата ни футболна топка кълбо. По-интересното обаче е разстоянието между двете. Като се придържаме към същите мащаби между двете топки трябва да направим разстояние от приблизително 280 метра. Някои от предметите, които представляват разположените в най-външните краища на Слънчевата система планети, трябва да бъдат поставени на разстояние от няколко километра. Но Слънчевата система, която е с толкова огромен размер, е доста малка в сравнение с Млечния път, галактиката в която се намира. В Млечния път има около 250 милиарда звезди, някои от които са подобни на Слънцето, а други пък по-големи или по-малки от него. Най-близката до Слънцето звезда е Алфа Кентавър. Ако искаме да прибавим Алфа Кентавърът към нашият системен модел, то той трябва да бъде разположен на 78 хиляди километра от Слънцето. Нека още повече смалим моделът. Нека направим Земята колкото една трудно забележима прашинка. Тогава Слънцето ще бъде голямо колкото орех и ще бъде разположен на три метра от Земята. При тези мащаби трябва да поставим Алфа Кентавър на 640 км. от него. Галактиката Млечен път съдържа 250 милиарда звезди с ето такива разстояния помежду си. Нашето Слънце е разположено в един от ръкавите на тази спираловидна галактика. Но това, което е интересно, е, че когато разгледаме Млечният път от гледна точка на космосът като цяло, то той също заема едно много „малко” място. Защото в космоса има и други галактики, като по предположения техният брой е около 300 милиарда. Празното пространство между тези галактики пък е милиони пъти колкото разстоянието между Слънцето и Алфа Кентавър. В „Симбиотичната Вселена” („ The Symbiotic Universe”) Джордж Гриинщайн коментира тази невъображаема необятност така:
Гриинщайн също така обяснява и причината за това. Според него огромните разстояния в космоса дават възможност на определени физически променливи да се организират така, че да станат напълно подходящи за човешкия живот. Той също така отбелязва значението на това огромно пространство в позволяването на Земята да съществува, докато в същото време намалява и риска от сблъсък с другите звезди. (За повече подробности, моля вижте „Сътворението на Вселената” от Харун Яхя) Несъмнено дизайнът във Вселената е доказателство за Божията сила на сътворение. Прецизният баланс и всички човешки същества, както и останалите създания, са доказателство за върховната сила на Бог и Неговото майсторство в сътворението. Този факт открит от съвременната наука е само потвърждение на съобщената преди четиринадесет века в Корана истина:
|
