Формираните от призми очи на омарите

Окото на омарът противно на множеството други същества не работи на принципа на „пречупване”, а на „отразяване”. Първата забележителна особеност на окото на омара е, че повърхността му е покрита с много на брой квадрати. Тези квадрати са изключително правилни. Американския биолог Хартлайн в една от статиите си в списание „Сайънс” (“Science”) пише следното:

„Омарът е най-неприличащото на правоъгълник същество, което съм виждал до днес. Но погледнато под микроскоп окото на омарът наподобява на безупречен кариран лист.” 

Тези правилни квадрати върху окото на омара всъщност са предната повърхност на по една квадратна призма. По-забележителната страна на това обаче е, че вътрешната повърхност на всяка една от тези квадратни призми в окото на омара има „огледална” структура. Тези огледало подобни повърхности силно отразяват светлината. Най-значителното във връзка с този дизайн е, че светлината, която се отразява от тези огледални повърхности, се съсредоточава безупречно върху разположената по-назад ретина. Тези призми в окото са разположени под такъв ъгъл, че всички отразяват светлината по съвършен начин върху една и съща точка.

Очевидно е, че омарът представлява голям проблем за еволюционната теория с това сътворение на окото си. Преди всичко, окото притежава качеството на „несъкратима комплексност”. Ако квадратните клетки в предната част на това око и тяхната способност да отразяват не съществуваха или ако я нямаше ретината отзад, то окото в никакъв случаи нямаше да може да функционира. Поради тази причина е невъзможно твърдението, че окото на омара се е образувало „стъпка по стъпка”. Да се твърди, че едно толкова съвършено сътворение е възникнало случайно е напълно неразумно. Очевидно е, че Аллах е сътворил окото на омара заедно с тази безупречна система.