Водните костенурки

Водните костенурки, живеещи в океаните, се устремяват на групи към крайбрежието, когато дойде време за размножаване. Това обаче не е произволно крайбрежие. Морският бряг, на който идват, за да се размножат трябва да е този, където те са били родени. Понякога водните костенурки трябва да изминат дългото разстояние от близо 800 км., за да достигнат дотам. Но дългото и мъчително пътуване не променя ситуацията. Те, независимо от всичко, пристигат до брега, където са били родени, за да родят своите малки.

Доста необяснимо е как едно живо същество може да открие своя път обратно до мястото, което е напуснало преди 20-25 години. Още по-необикновено е, че то може да открие посоката към родното си място в дълбините на океана, където прониква толкова малко светлина, и след това може да го разпознае сред множеството подобни един на друг крайбрежия.  

Накрая, хиляди пътници без да ползват никакъв компас се срещат на един и същия бряг по едно и също време. Първоначално мистерия, причините, които стоят зад тази настойчива среща, се превръщат в голяма изненада, когато бъдат разкрити накрая. Тъй като костенурките знаят, че малките им не могат да оцелеят в морските условия, те заравят своите яйца под пясъка на морския бряг. Но защо всички те се срещат на морския бряг по едно и също време? Не биха ли могли новоизлюпените костенурки да оцелеят ако бяха направили това по различно време на различни крайбрежия?

Тези, които провеждали проучвания в тази насока, се изправили срещу една много интересна ситуация. Хилядите малки под пясъка трябва да преодолеят редица значителни препятствия след като разчупят яйцата си с твърдата бучка върху главата си. Новоизлюпените, които са средно 31 грама, не могат сами да изкопаят почвения слой над тях и взаимно си помагат. Когато хиляди новоизлюпени на морския бряг започнат да ровят земята, то те в рамките на няколко дена достигат до пясъчната повърхност. Преди да излязат на повърхността обаче изчакват да се стъмни, защото през деня съществува опасност да станат жертва на хищници. Освен това би било доста трудно за тях да се придвижват пълзейки по пясъка нагорещен от слънчевите лъчи. Когато нощта настъпи те изкачат на повърхността след като завършат процеса на изравяне. Въпреки че е тъмно те се втурват към морето и напускат брега, на който ще се върнат около 20-25 години по-късно.

Невъзможно е тези новоизлюпени костенурки да знаят, че трябва да си проправят път нагоре след като са излезли от яйцата си и да изчакат известно време на определено разстояние от морето. По никакъв начин не е възможно, докато са все още заровени в пясъка да знаят дали навън е ден или нощ, че навън има врагове и че могат да им станат жертва, те също не биха могли да знаят, че пясъка е нагорещен от слънцето, че би могъл да ги нарани и че трябва да се втурнат към морето. И така, как се е появило това съзнателно поведение?

Единственият отговор на този въпрос е, че тези новоизлюпени по някакъв начин са „програмирани” да действат по този начин, което означава, че техният Творец им е вселил този инстинкт, който им помага да спасят живота си.