

 Наутилус
Морският охлюв Наутилус е живо доказателство за сътворението. Фосилните данни доказват, че за последните 500 милиона години той не е претърпял никаква промяна и сам по себе си е достатъчен, за да подкопае основите на еволюционната теория. Това същество е получило името си от подводницата от известният роман на Жул Верн и привлича вниманието на учените със своя внушителен дизайн. Наутилусът съдържа специални алвеоли върху черупката си. В новоизлюпените екземпляри има 4 от тези алвеоли, а във възрастните индивиди те достигат до 30. Организмът обитава единствено най-външната от тези алвеоли. Задачата на останалите е точно като при подводница да задържат и изпускат въздух така, че да позволяват на животното да се спуска на определени дълбочини. По този начин наутилусът може да плува с лекота на дълбочини между 90 и 450 метра.
Наутилусът се издига като изпълва тези алвеоли с въздух и се спуска в дълбочина като изпуска този въздух. Но, от къде той открива този въздух? Учените, които търсели отговор на този въпрос, попаднали на една чудна система. В тялото на наутилусът чрез биохимични средства се произвежда един специален газ. Този газ и водата в алвеолите си разменят местата. Тази техника, която човекът е започнал да използва в подводниците през 20ти век, е използвана от наутилусът още отпреди милиони години.
Наутилусът използва друга интересна техника, за да се придвижва: реактивно задвижване. Той изхвърля водата, което е събрал под черупката си, от една дупка под крайниците си.
Черупката на наутилусът му предоставя възможност за замаскиране. При тази техника известна в камуфлажа като „обратно нюансиране” (“countershading”) някой, който погледне надолу към наутилусът от горе, няма да може да го види поради гъстите ивици по повърхността му. От друга страна, някой, който погледне от долу пък, възприема неговата светла долна част като цвета на водната повърхност.
Напълно невъзможно е наутилусът сам да има знание за химичната реакция, която произвежда газът, или да изготви структурата, която да извършва реакцията в собственото му тяло. Нито наутилусът, нито пък чистата случайност не са проектирали комплексната структура в неговата черупка.
|