Защо листата капят през есента?

Когато есента наближи и дните започнат да се скъсяват клетките на листата разбират, че есента ще настъпи. Веднага след това хормонът на растеж на листото започва да намалява степента на размножаване. След този процес листото започва да произвежда нови клетки в областта, където дръжката му се съединява с клона. Тези клетки, като че някой им е съобщил точно какво трябва да правят, образуват легло от гъби точно над тази точка на съединяване. Тази точка се нарича „абсциса”. Това легло от гъби доста отслабва връзката на листото с клона.

Точно по това време клетките на листото започват да произвеждат един нов хормон известен като „етилен”. Този газообразен хормон още повече ускорява процеса на отслабване на връзката между листото и клона. С отслабване на връзката листото преминава в състояние сякаш ще падне от при най-малкото подухване на вятъра.

Задължението на клетките завършва с падането на листото. Този път клетките веднага покриват образувалата се в резултат на падането на листото рана в точката „абсциса” със слой от гъби и по този начин раната се излекува.

Листата, които виждате на земята всяка есен, са окапали преминавайки през биохимичните явления, които разкрихме накратко тук.

Тези клетки в дървото, за чието съществуване не сме си и помисляли до днес, сякаш правят демонстрация на разум и съзнание посредством извършването на тези последователни процеси. Нека помислим:

• Как клетките на дървото разбират, че наближава есента?
• С каква воля, разум и съзнание след като разберат, че есента е наближила започват да извършват подготовка за освобождаване от листата си?
• От къде тези клетки знаят да произвеждат комплексните химични вещества като хормон на растежа, гъби и етилен. От къде знаят техните формули, въздействия и ползи?

• Същите тези клетки как разбират, че дървото има рана и знаят, че може да се излекува с гъби?
• Освен това, защо тези клетки не произвеждат същите тези хормони през лятото или пролетта, а само през есента? Кой им дава тази заповед и им посочва този път?

Напълно невъзможно е атомите, които нямат съзнание, разум и знание да се обединят и случайно в продължение на стотици милиони години да извършват едно толкова обширно и организирано явление във всеки един край на света в трилиони дървета без никаква спънка или объркване. Дърветата обаче вършат това безупречно в продължение на милиони години.

Този, който вдъхва на всички дървета дейностите, които извършват, който ги кара да вършат всичко, което пожелае, е разбира се Господ Бог – Притежателят на безкрайната мощ, разум и знание.